Или просто за извинение, за да си оскубе веждите.
— Навярно е повръщала на няколко пъти — отбеляза Чък грубо, имайки предвид проблема на Блеър с постоянния й глад, което не бе тайна за никого. — Така или иначе, скоро след като се роди бебето, тя ще се махне от къщата.
— Чух, че Блеър ще ходи в клиника след дипломирането, за да се погрижи за проблема си веднъж завинаги — отбеляза Мисти Бас. — Вярно ли е?
Но Чък бе престанал да я слуша. В другия край на залата се разразяваше малка драма и той не искаше да я пропусне.
Нейт дори и не беше поглеждал Блеър, откакто тя го беше придружила наперено до клиниката за рехабилитация в Гринич, Кънектикът преди няколко седмици. По време на първата й и единствена групова терапия, терапевтът я бе принудил да потвърди на висок глас пред групата, че страда от булимия, въпреки че Блеър настояваше да нарича проблема „връщане на храна, причинено от стрес“. Нейт вероятно се бе забавлявал при вида на Блеър в клиниката, но по онова време тъкмо бе започнал да излиза с Джорджи и му бе доста трудно да се справи с две луди момичета наведнъж. Слава богу Блеър веднага осъзна, че планът й за атака беше провален и бързо реши, че рехабилитацията е под нейното ниво.
Тя като че ли наистина искаше да прекарва съботните следобеди в обяснения как често вкарва пръст в гърлото си, вместо да пазарува обувки със Серена. Не, благодаря.
А какво да кажем за Серена? Нейт дори не можеше да си спомни кога за последно я бе виждал, но както винаги тя изглеждаше великолепно и спокойна по един очарователен и сдържан начин. По принцип Нейт обичаше да стои на едно място на партита и да позволява на хората да го заговарят, ако желаят, но сега реши да отиде и да ги поздрави. Защо не, по дяволите? Дори и Блеър да не искаше да му говори, Серена щеше да го направи.
Серена първа го видя, че идва. Тя изтръска цигарата си върху безценния мраморен под в имението.
— Натаниел Арчибалд — заяви тя, като от една страна искаше да предупреди Блеър, а от друга да покаже истинска изненада. — Нашият отдавна изгубил се Нейт.
— По дяволите. — Блеър стъпка цигарата „Мерит ултра лайт“ със заострения ток на черните атлазени вечерни обувки „Маноло Бланик“. — Господи.
Серена не беше сигурна дали Блеър проклина, защото Нейт бе последният човек на земята, когото искаше да види, или защото той изглеждаше толкова ослепително в класическия смокинг на „Армани“.
Няма нищо по-спиращо дъха от сладко момче в смокинг, дори да го мразиш.
— Привет. — Нейт целуна Серена бързо по бузата и пъхна ръце в джобовете на сакото си, усмихвайки се предпазливо на Блеър. Тя въртеше рубинения си пръстен на малкия си пръст, както правеше винаги, когато бе нервна. Късата й прическа караше скулите й да изглеждат по-издадени или може би бе отслабнала малко. Както и да е, изглеждаше някак… гневна. Гневна и в същото време нежна. — Здравей, Блеър.
Тя стисна ръце и ноктите й се забиха в дланта. Имаше нужда от още едно питие.
— Здравей. Как върви лечението ти?
— Приключи. Поне за мен. Онова момиче, с което се виждам, Джорджи, е още там.
— Защото е зависима от наркотиците ли? — отговори Блеър, като глътна набързо остатъка от водката в чашата си.
Шумната музика на групата, която никой дори не бе забелязал, че свири, изведнъж спря и вниманието на цялата зала бе приковано.
— Май ще се напием — намеси се Серена преди Блеър да може да направи нещо лудо, като да отсече главата на Нейт с един карате удар. — Само още един ден и сме във ваканция!
Нейт кимна на един минаващ келнер и взе още водка и за двете.
— Ще ходите ли на някое хубаво място?
— Сън Вали — както винаги — отговори Серена.
Блеър просто стоеше там, наливайки се с втора водка и си мечтаеше: първо, Нейт да се разкара; второ, да не изглеждаше толкова ослепителен и недрогиран; трето, да спре да се държи толкова абсурдно приятелски и четвърто, и Серена да спре да бъде толкова любезна.
— Блеър ще дойде с нас. Току-що си купи билет.
Нейт извади кутия „Марлборо“ от джоба си и пъхна една цигара между устните си. Запали я внимателно, като се вглеждаше в Блеър през пламъка, а после погледна настрани.
— Изглежда, че и аз ще съм там — най-накрая каза той. — Майката на Джорджи има къща близо до планината. Ще караме ски заедно.
Блеър усети как стомахът й започва да се бунтува и тя опръска твърде тясната рокля на Серена.
— Ей сега се връщам. — Тя бутна празната чаша към Серена. — Може би трябва да намериш нашата маса, за да можем да седнем.