Елиз не можеше повече да спори. Беше адски отвратително да си едно от децата от нейния клас, които не бяха отишли някъде на ски или на някой морски курорт за ваканцията. Поне Джени измисли какво да правят. Тя тръгна, когато видя русата глава на Лео да се подава от сградата, без шапка, без кафе и без бял плик.
— Хей — прошепна тя и бутна Джени по ръката.
Момичетата долепиха телата си до стената на сградата и наведоха глави, като се надяваха той да не ги забележи. Този път Лео водеше огромен бял дог на червена кожена каишка. Кучето носеше палто с яка „Бърбъри“, струващо три хиляди долара, което само богаташите купуват за кучетата си, и малки розови кожени ботуши.
О, боже!
Джени просто не знаеше какво да мисли. Беше напълно объркващо за Лео, но в същото време и доста интригуващо. Никога не й беше казвал, че има куче. Тя отново дръпна ръкава на Елиз.
— Хайде.
Те следваха Лео от разстояние, докато разхождаше кучето бавно по улицата. Беше замислен и оставяше кучето да души пожарните кранове и бордюрите, където други кучета бяха пишкали. Тогава кучето се сви и изкара едно голямо изпражнение, Лео послушно се наведе и го взе с помощта на едно малко розово пликче, което извади от нещо като кутия с пликчета, прикрепена към каишката, след което го изхвърли в кошчето на ъгъла на 69-та и Медисън авеню. След това той отново се запъти с кучето по улицата до Парк авеню и влезе обратно в сградата.
Джени се облегна на същото слънчево място, напълно объркана от това, което беше видяла.
Елиз стоеше до нея, шумно дъвчейки дъвка.
— Хей, не знам дали е вярно, но нали знаеш онзи сайт, който постоянно гледам? — попита тя.
— Да?
— Ами, говореше се за онзи „карнавал“, на който са ходили всички богати момичета в четвъртък вечерта? И се споменаваше за едно момче, което било на партито, по описание отговаря напълно на Лео. Така че може би той е като онова момче милиардер и е твърде срамежлив да ти каже.
Джени потрепери. „Или може би се срамуваше твърде много от мен, за да ме заведе у тях и да ме запознае с родителите си“ — помисли си тя нещастно. Все още не беше напълно убедена. Лео не се държеше като богат сноб и ходеше в съвсем нормално училище. Ако той имаше наистина много пари, вероятно би отишъл в „Сейнт Джуд“ или в някой пансион в Ню Хемпшир, например.
— Ако е толкова богат, защо си купува кафе от магазина и разхожда собственото си куче? — обори я тя.
Защо кучето му носи яка, която струва повече от всяка дреха, която тя притежаваше? Боже, та Лео беше по-мистериозен отвсякога!
— Може би той е агент, който се представя за гимназиален ученик, за да разкрие мрежа за наркотици — предположи Елиз.
— И затова трябва да облича кучето си в розови ботуши като част от прикритието си, така ли? — каза Джени и насочи поглед към входа на сградата.
— Не мисля така.
Елиз подскочи няколко пъти, за да продължи кръвта й да циркулира нормално.
— Ами може би това са специални кучешки ботуши, в стил „Джеймс Бонд“, с торпеда в тях, примерно.
— Правилно — изкикоти се Джени. Тя някак си хареса идеята Лео да е шпионин. — А той има и черен колан по карате и говори свободно около двадесет и три езика.
Елиз се наведе и завърза наново връзките на обувките си. Наистина започваше да й става доста скучно.
— Кой, кучето ли?
— Не, глупачке! — възкликна Джени, не отделяйки очи от вратата. — Лео.
— Кой знае? — прозина се Елиз. Тя наистина имаше нужда да си легне отново, но все още тайно се надяваше, че двете ще се върнат в къщата на Джени, за да може да види Дан отново. Той беше толкова странен, по един много готин начин.
— Е, какво ще правим сега?
Джени извади другата половина от дъвката от джоба си. Изплю старата в хартийката и пъхна новото парче в устата си. Въпреки че отказваше да си го признае, наистина обожаваше да шпионира Лео.
— Ще чакаме.
Е, поне се занимаваха с нещо и не скучаеха.
gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Момчетата и момичетата се справят различно
Забелязвали ли сте някога, че когато момчетата са стресирани, всичко, което искат да правят, е да играят видеоигри с часове или да отидат в парка и да ритат топка с други момчета? Когато ние, момичетата, сме депресирани, ставаме продуктивни. Правим чистка на гардероба си, излизаме на пазар за съвършено нова чанта, ходим на маникюр или пък да ни оформят веждите или да ни почистят зъбите. Да си седим спокойно е последното нещо, което искаме да правим, а нещото, което най-много искаме, е да сме в компанията на хора от противоположния пол. Момичетата, дори и да са нашите най-добри приятелки, се конкурират твърде много и само ще ни побъркват още повече, докато момчетата ни действат успокояващо. Но как ще сработи това, при условие че всички момчета са заети да се мотаят или да ритат топка? Имаме два варианта — или да си свалим половината дрехи и да създадем едно разнообразие, малко по-изкушаващо от кръгла, подскачаща топка, или да се опитаме да не се конкурираме толкова и да не подлудяваме приятелките си, а да се забавляваме с тях. Приемете го — след като сте се целували с момче, а това е нещо специално за вас, единственото, което ви се иска, е да се обадите на приятелките си.