— Давай — каза той злобно, като че ли не можеше да дочака да се отърве от Дан. — Освен това искам хайвер. — Той извади стодоларова банкнота от джоба си. — „Гурме Гараж“ на Седмо авеню. Не белуга. Този черния в синята консервна кутия.
Като че ли някой знаеше за какво говори?
Дан взе парите и писмото и излезе. Нямаше марка на плика, а той нямаше представа къде е пощата, но със сигурност имаше някаква наблизо и той можеше да изпуши една цигара, докато я търси.
Десет пресечки по-надолу той все още не беше открил поща, а вече беше изпушил четири цигари на кея на река Хъдсън.
— Трябва да се връщам — каза си и хвърли цигарата във водата. Но как можеше да се върне с плика в ръка като пълен глупак, защото не можеше да намери откъде да купи марка?
Облегна се на парапета и преди да успее да спре и да помисли какво прави, той хвърли плика във въртящата се кафява вода. Пликът се задържа на повърхността за минута, промени цвета си в бежово, като се намокри, след което потъна.
Упс!
Дан се обърна бързо и закрачи през кея и нагоре по 11-та улица. Може би, когато се прибереше вечерта вкъщи, щеше да потърси онлайн и да открие най-близката поща до редакцията на „Ред летър“. Все пак колко ли важно бе онова писмо?
Той пъхна ръце в джобовете си, усети сгънатата стодоларова банкнота и си спомни за хайвера.
— По дяволите.
В „Гурме Гараж“ имаше купища черен хайвер в консерви и около осем вида със сини етикети. Дан грабна най-скъпия и се отправи към касата.
— Дан?
Той се обърна. Беше Елиз, приятелката на Джени. Тя носеше дълга около метър франзела и имаше брашно по лицето. Всъщност изглеждаше сладко, с изключение на това, че бе по-висока от него.
— Какво правиш тук? Джени каза, че днес започваш новата си работа.
Дан посочи малката консерва хайвер, която се придвижваше по черната лента към касиерката. Как нещо толкова малко можеше да струва седемдесет и четири долара?
— Шефът ми ме изпрати да купя някои неща.
Елиз го гледаше, докато плаща хайвера със стодоларовата банкнота, след което прибра кутията и рестото в джоба на непромокаемото си яке „Ей Пи Си“.
— Леле — въздъхна тя впечатлена. — Ами, както и да е, аз само отивах към новия ти офис да ти донеса бисквити. Бях отегчена и си помислих, че може да искаш една почерпка за първия си работен ден. — Тя се усмихна срамежливо и плати за франзелата. — Аз винаги пиша по-добре, когато имам нещо вкусно за хапване.
Дан не беше сигурен какво да мисли.
— Трябва да се връщам — каза й той и отвори вратата навън.
— Добре. — Тя повървя с него до ъгъла с франзелата под ръка. Имаше брашно по цялото й черно вълнено палто. — Имам нужда от такси. Тъкмо купувах хляб на майка ми. Семейството ни практически живее на кока-кола и франзели. Моят баща нарича това задоволителна диета.
Дан се усмихна. Диетата работеше. Елиз беше доста слаба. Той я погледна бързо на студеното обедно слънце. Елиз му беше донесла бисквити. Тя имаше готини лунички и беше слаба и висока и носеше франзела под мишница. С черното си палто и черни ниски обувки като за балет, тя приличаше на французойка и би й подхождало да бъде муза за някоя поема. Той определено можеше да напише стихотворение за нея.
Тя размаха франзелата към едно минаващо такси.
— Хей! — Таксито спря и тя се обърна да каже довиждане. — Джени и аз може да гледаме филми по-късно. Може би ще се видим у вас?
Дан направи стъпка към нея.
— Имаш брашно на бузата. — Той го почисти с палец и тогава я целуна точно там. — Ето така.
Устните й се удължиха в плаха усмивка.
— Благодаря. — Таксито наду клаксона си. Тя уви франзелата по-плътно под мишницата си. — Оставих бисквитите на бюрото ти. Хубави са, мисля. Ами добре, доскоро — добави тя преди да скочи на задната седалка на колата.
Малка миньонка, започна да съчинява Дан на път към офиса. Сладка кокетка. Дори не беше сигурен, че това бяха френски думи, но те звучаха като една флиртуваща малка французойка, която носеше хляб под мишница и му бе донесла бисквити. Такова момиче, за което би написал песни или поеми и което целуваш по бузата. Елиз беше само на четиринадесет все пак. Тя не беше Мистъри Крац, но очевидно го обожаваше и поне беше наоколо.
Той запали друга цигара и с бавна крачка се запъти обратно към офиса. Дотук тази нова работа не беше зле.