Те тръгнаха към залите на музея по отдели и се спряха пред първата изложена картина. Това беше „Рожден ден“ на Марк Шагал, картина на жена, която държи букет цветя и целува мъж, който лети във въздуха над главата й. Жената изглеждаше, като че ли е правила нещо скучно, като например да слага масата, когато мъжът се е спуснал неочаквано и е уловил устните й с неговите.
— Обожавам синьото — каза Лео, докато изучаваше картината. — Човек би си помислил, че синьото ще я направи по-студена, но не е така. То й придава топлота.
— Аха. — Джени не чу и дума от това, което каза той. Тя изучаваше профила му, косата му, дрехите, обувките, ноктите на пръстите на ръцете, като търсеше някаква следа, някакво обяснение.
Лео я погледна, като се изчерви отново. Взе ръката й.
— Мога ли да те целуна? Имам предвид, преди да погледнем следващата?
Ако досега не беше обръщала внимание, сега го направи.
— О! Ммм. Разбира се. — Джени отстъпи назад и почти загуби равновесие.
Лео хвана ръката й по-здраво.
— Държа те.
Джени му позволи да я придърпа към себе си и тя вдигна поглед, за да срещне неговия. Какво направиха след това, въобще не бе тайна, въпреки че тя се зачуди къде се беше научил да се целува толкова добре.
Ако само можеше да спре да мисли толкова много.
Онзи скучният, дето ще учи право, изглежда доста секси
— Да знаеш, че той наистина те харесва, щом е изминал целия този път в такава нощ — прошушна Руби на ухото на Ванеса точно преди да започне представянето на групата й Sugar Daddy в понеделник вечер.
— Той е тук само заради музиката — отвърна Ванеса саркастично.
Джорди Розенфелд стоеше на вратата на тъмния, претъпкан клуб, без дори да разкопчае зеления си анорак за ски „Колумбия“. Странно дългият му нос беше зачервен и бе протекъл от студа, а светложълтото му поло и сиво-кафявите панталони изпъкваха като диско светлини на фона на облечените в черно местни хора от Уилямсбърг.
Обикновено видът на момче като него навярно щеше да я накара да се свие, но що се отнася до това, на Ванеса не й пукаше колко жълто беше полото му. И носът му всъщност беше някак привлекателен и го отличаваше от другите, ако го погледнете от различен ъгъл. Тя стана и му помаха.
— Здравейте, госпожо Ейбрамс — поздрави той Габриела. — Как сте, господин Ейбрамс?
Родителите на Ванеса бяха облечени еднакво: с тениски с надпис Greenpeace, тесни черни гамаши, платненки „Биркенсток“ с бели чорапи във формата на фуния. Биха могли да бъдат творби в една от своите изложби.
Натюрморт с хипи особняци.
Габриела стрелна дъщеря си с поглед, който изразяваше едновременно объркване и учудване.
— Здравей, Джорди. Ванеса не ни каза, че ще идваш тази вечер.
— Може би защото исках да го запазя в тайна. — Ванеса се усмихна на Джорди някак примамливо, което всъщност си беше съвсем нормално, тъй като тя не се усмихваше много.
Джорди разкопча якето си и седна до нея.
— Завърших доклада си.
— Тогава заслужаваш питие — му каза Ванеса. Тя даде знак на бармана, като потупваше носа си и дърпаше ушите си в поредица от превземки. Sugar Daddy свиреха доста често във „Файв енд Дайм“, на практика това бе техният втори дом. Ванеса дори имаше връзка с предишния барман, който сега се бе отдал на рафтинг спускания в Нова Зеландия.
Барманът дойде да види какво иска новият приятел на Ванеса.
— Имате ли бейлис? — попита Джорди.
Арло наблюдаваше членовете на групата, които тестваха звуковата уредба. Sugar Daddy се състоеше от четири ирландски момчета с бледи лица и някак блуждаещи очи, и Руби, която викаше и твърде много си въртеше задника, въпреки че не беше главният певец.
— Да ядеш фъстъци — каза Руби тихо на микрофона си, като изпробва звука. Изключително горд, Арло се ухили.
Габриела стана и се запъти към тоалетната.
— Надявам се скоро да започнат. Арло и аз обещахме на тези приятни хора да ги чакаме в метрото, за да попеем с тях в полунощ.
Барманът донесе чаша с нещо като тъмно мляко с лед и Джорди отпи една глътка.
— Харесва ми — простичко отвърна той.
Габриела се върна от тоалетната. Беше сплела наново дългата си сива коса и я беше вдигнала нагоре с фиба в стил Хайди. Беше си сложила червило, нейната версия за грим, и си беше свалила чорапите във форма на фуния.