— Значи си ми ядосана заради Ерик, така ли? — Тя бръкна в козметичната си чантичка за бронзовата си пудра.
Серена ритна вратата с ботуша си от мъхеста овча кожа.
— Не съм ядосана. Просто съм…
Ревнива?
Тя въздъхна тежко и се обърна да дръпне якето си от закачалката на вратата.
— Ще се видим долу — измрънка тя и се втурна към вратата.
— Не се притеснявай — извика Блеър след нея. — Ще се изнеса от вас веднага щом се върнем!
— Не ти ли е студено? — Нейт свали изтърканата си тъмносиня жилетка от „Браун“ и я предложи на Джорджи. Понякога той спеше с нея за късмет. Като че ли ръководството на „Браун“ щеше да преглътне факта, че е бил арестуван от полицията за това, че е купувал трева само защото спеше с тяхната жилетка.
Джорджи се разхождаше в оранжеви боксерки и сутиен „Ла Перла“, докато Чък Бас, Джоузеф, Свен, Улрих и Джен играеха на ротативките. „Може би всичките са хомосексуалисти“, помисли си Нейт с надежда. Но дори и да беше така, никак не му се нравеше Джорджи да се навърта край тях по бельо. Тя беше твърде… твърде… гола. Предполагаше се, че голотата й трябва да бъде само за нея и него. Преди всичко тя му беше приятелка. Всъщност… беше ли?
— Защо не се качим горе? — прошушна й той възбуждащо в ухото. Беше си представял, че той и Джорджи ще прекарат по-голямата част от времето си в Сън Вали в леглото, правейки секс непрестанно. Но дори не си беше свалял панталоните в нейно присъствие. Нито веднъж. И не беше заради това, че Джорджи бе превзето момиче с цялото си перчене и голота. Просто беше прекалено заета да лудее и да срива хубавото настроение, че да легне за секунда и да се остави да я целува.
— Какво има горе? — попита Джорджи и запали цигара. Дългата й копринена кестенява коса се разстилаше на бялото й рамо, а дългите й бели крака бяха кръстосани, два пъти.
Само много кльощави момичета могат да го направят.
Нейт сви рамене.
— Просто си помислих, че може… нали знаеш… да се усамотим.
Което и да е нормално момиче щеше да се вгледа в неговите смарагдовозелени очи, в които се четеше обида, и да припадне при такава покана. Но Джорджи бе прекалено извратена, за да забележи колко готин и неустоим беше той.
С други думи тя беше идиотка.
Тя повдигна вежда подозрително.
— Не си пушил трева без да ми кажеш, нали? — попита тя с надежда.
— Не. — Той се приближи и докосна косата й, като започна да я гали по кокалестото рамо. — Просто помислих, че може да използваме уединението — каза той, а бузите му добиха очарователно розов цвят от намека в гласа му.
Джорджи люлееше краката си през дървената облегалка за ръка на стола, на който седеше. Той беше издялан от брезово дърво от индианците шошони и после бе боядисан в оранжево.
Малко грозен, но вероятно доста скъп.
Отвън се чу някакъв крясък. Джорджи пусна крака на земята и отмъкна жилетката на Нейт от ръката му.
— Предполагам, че трябва да си облека нещо — измрънка тя, промуши дрехата през главата си и се запъти към вратата. Задните й части се подаваха изпод тъмносинята жилетка и я правеха да изглежда дори по-гола отпреди.
— Благодаря ти, че си тук — каза тя развеселено на момчето за доставки. Тя извади бутилка „Столи“ от купата в количката му и я отвори, след което грабна дистанционното управление за CD плейъра и го пусна. Започна една стара песен на „Блонди“ — „The Tide Is High“. — Може да оставиш питиетата до горещата вана. — Джорджи посочи към Нейт с бутилката „Столи“. — Той ще ти покаже къде е тя.
Долу в бара на хотела в Сън Вали Ерик разговаряше с няколко момчета от ски патрула за днешната голяма спасителна акция. Някакъв надувко беше показвал на гаджето си как да кара ски на обратно и се беше спрял в едно дърво. Един клон го беше набучил право отзад.
— Беше наистина отвратително — Серена чу един от ски патрула да казва.
— Какво е било? — попита тя, като седна в скута на Ерик. Той сложи дългите си ръце около нея и тя зарови буза в гърдите му, жадна за внимание. — Ммм. Миришеш на хубаво и свежо.
Момчетата от ски патрула пийваха бирите си и гледаха завистливо. Само ако всеки един имаше прелестна руса сестра модел, с която да се гушка.
— Хей, къде е твоята приятелка? Онази със сладката къса… подстрижка? — попита един от тях.
Серена се изправи и седна на коляното на Ерик, а обутите й в светлосини обувки „Уг“ крака докосваха килима. Тя дръпна крачолите на дънките си „Хъбичуъл“. Обикновено хората бяха твърде заети да я наблюдават, за да питат за Блеър. Но Блеър полагаше прекалено много усилия за външния си вид в сравнение със Серена, затова може би тя заслужаваше повече внимание от нея.