— Хубави обувки! — отвърнаха в отговор Райън, Лаура, Изабел и Кати, въпреки че само тези на Блеър бяха нови. Серена носеше същите стари протрити велурени ботуши с връзки, с които ходеше от октомври. Блеър винаги беше с най-хубавите обувки и дрехи, а Серена винаги изглеждаше великолепно дори и в оръфаните си, изгорени с цигара дрехи от пансиона. Което всъщност бе друга причина, за да ги мразиш или обичаш, зависи кой си и в какво настроение си.
Единственият зелен в отбора по лакрос
— Успях!
Нейт Арчибалд завъртя стика над главата си, подхвана с него топката и технично я запрати към Чарли Дърн. Зачервените му бузи бяха целите изцапани, а златистокестенявите му къдрици бяха прилепнали от потта и по тях имаше малко суха трева от Сентръл парк. Изглеждаше по-готин дори и от най-готиния модел на „Абъркромби и Фич“3 в целия каталог. Той вдигна ризата си, за да изтрие потта, стичаща се по искрящите му очи, и дори гълъбите, кацнали на дърветата наблизо, изгукаха от удоволствие при гледката. Група момичета от по-долните класове от „Сийтън Армс“ наблюдаваше от страничната линия и хихикаше от вълнение.
— Уау, навярно доста е тренирал в затвора — промълви едно момиче.
— Чух, че родителите му ще го изпратят в Аляска, след като се дипломира, да работи в консервна фабрика за риба тон — каза нейна приятелка. — Страхуват се, че пак ще се захване с дрогата, ако отиде в колеж.
— Аз пък чух, че има един от онези проблеми със сърцето, които са наистина рядкост. И трябва да пуши марихуана, за да не получава сърдечни удари — каза друга. — Това си е супер.
Нейт им хвърли една очарователна усмивка и момичетата едновременно затвориха очи, за да не паднат назад. Господи, той беше съвършен.
Беше началото на сезона и отборите все още не си бяха избрали капитани, така че всяко момче проявяваше старание. След обикновеното им сборичкване треньорът Майкълс ги беше помолил да помятат малко. Нейт си подаваше с неговия приятел Джереми Скот Томкинсън, когато чу звъненето на телефона си изпод якетата. Той сигнализира на Джереми и се затича да вдигне.
Джорджина Спарк, приятелката на Нейт от няколко седмици, в момента се намираше в реномирана клиника за рехабилитация от наркотична и алкохолна зависимост в родния й град Гринич, Кънектикът и единственото, което й позволяваха, бе да се обажда по телефона всеки ден в определено време, но с надзирател до нея. Последния път, когато Нейт беше пропуснал обаждането й, се беше пропила, а по-късно я бяха открили на покрива на клиниката да дъвче никотинова дъвка и да диша от шишенце лакочистител, които беше откраднала от чантата на медицинската сестра.
— Задъхан си — отбеляза Джорджи престорено, когато Нейт отговори. — Мислеше ли си за мен?
— На тренировка по лакрос съм — обясни той. Треньор Майкълс се изплю на тревата точно на няколко крачки от него. — Мисля, че след малко ще приключим. Добре ли си?
Както обикновено Джорджи пренебрегна въпроса.
— Радвам се, че си толкова здрав и атлетичен и не си натъпкан с лекарства, а аз си седя в този затвор и гасна по теб. Подобно на принцеса от приказките.
Или не.
Няколко седмици по-рано ченгетата бяха спипали Нейт да купува пликче трева в Сентръл парк и той бе изпратен на амбулаторно лечение в „Брейкауей“, Гринич. Нейт беше срещнал Джорджи за пръв път на групова терапия за младежи. Една вечер, по време на ужасна буря Джорджи бе поканила Нейт да се помотаят в нейното жилище. Те се подсушаваха и тогава тя изчезна в банята да изпие предписаните й лекарства. Скоро след това тя припадна по бельо на леглото и на Нейт не му оставаше нищо друго, освен да извика хората от „Брейкауей“ да я приберат. И оттогава станаха гаджета.
Това ще да е доста объркана приказка.
— И така, обаждам се… — Джорджи каза напевно по телефона.
Съотборниците на Нейт се мотаеха около него, като вземаха якетата си и пиеха от бутилки „Гетърейд“4, които си бяха купили. Тренировката беше приключила. Треньор Майкълс изплю една храчка точно до маратонката на Нейт и му размаха показалец, скърцайки със зъби.
— По-добре да тръгвам — каза Нейт на Джорджи. — Мисля, че треньорът иска да поговорим за евентуалното ми избиране за капитан на отбора.
— Капитан Нейт — изписка тя в телефона. — Моят сладък малък капитан!
— Е, ще ти звънна по-късно, окей?