— Тя е горе, оправя се. — След което сръга Ерик с лакът в стомаха. — Искаш ли да се качиш и да видиш какво прави?
На Ерик му допадна това, че момчетата от ски патрула бяха забелязали Блеър откакто стана съвсем ясно, че той и тя скоро щяха да станат двойка. Той побутна Серена в отговор.
— О!
Братът и сестрата си размениха свирепи погледи.
— Не казах нищо лошо — настоя Серена намусено. Свирепото изражение на лицето на Ерик се превърна във весела усмивка. — Какво?
— Мисля, че някой е дошъл да те види — подшушна той.
Серена погледна нагоре, за да види Ян, бъдещият зъболекар и рус холандски олимпийски сноубордист, който я гледаше прочувствено.
— Надявах се да те придружа на купона.
Момчетата от ски патрула отстъпиха назад, за да му направят място. Серена слезе от коляното на брат си. Това не беше точно вниманието, на което се надяваше.
— Ами, ние чакаме Блеър.
Ерик я побутна леко отзад.
— Защо вие двамата не тръгвате. — И той кимна на момчетата от ски патрула. — Поканих тези момчета на купона. Блеър и аз ще се качим при тях в колата.
Точно тогава вратите на асансьора се отвориха.
Дами и господа… Кралицата на планината!
Блеър беше прикрепила малка златиста сърцевидна шапка в косата си и носеше нефритени обеци, които Серена бе получила от „Ле Бест“, след като беше позирала в тяхното шоу на писта. Тя беше облякла и светлосиния кашмирен пуловер на Серена, който Серена така или иначе беше планирала да й подари. Пуловерът й беше малко впит в областта на бюста, което също беше добре. На Блеър това й харесваше.
На ски патрула в Сън Вали — също. Те се сбутаха, размърдаха крака и замърмориха на висок глас като животни в селски двор.
— Хей, изглеждаш страхотно — каза Ерик, наслаждавайки се на начина, по който останалите момчета я гледаха влюбено. Той й подаде ръка, като че ли тя беше негова. — Готова ли си да тръгваме?
Блеър се радваше, че беше оползотворила времето, за да се приготви. Тя дори носеше обикновеното бяло памучно бельо „Ханро“, на което Серена постоянно се смееше, като го наричаше „бельото на баба“. Но истината беше, че Блеър винаги се чувстваше по-удобно в бабешкото си бельо, отколкото във всичките онези натруфени, дантелени бикини и прашки, които имаше. Тя изглеждаше добре и в тях. Те бяха нейната представа за дрехи, когато не беше облечена.
А някой определено щеше да я разсъблича тази вечер.
Натюрморт с четки за зъби
Джени беше толкова объркана от случилото се с Лео през онази вечер, че остана до късно да рисува натюрморт и да подреди мислите си. Както обикновено в хладилника нямаше никакви плодове или зеленчуци, с изключение на един хилядагодишен, мухлясал портокал, затова тя рисуваше четки за зъби и калъп сапун „Дав“.
Напълно възможно бе Лео да не притежава куче и да не живее в онзи изумителен апартамент на Парк авеню.
„Може би той е просто един нормален човек“, помисли си тя, докато внимателно изпилваше сините власинки на четката на Дан. „Точно като мен“. Всъщност тя все още не знаеше какъв беше той. Защо той просто не изяснеше нещата вместо да играе игрички?
Тя се вгледа в платното.
— Това е глупаво — измърмори тя и го захвърли в кошчето за боклук под бюрото си. Всичко беше глупост. И изведнъж тя се почувства толкова… затъпяла.
А затъпелите хора имат нужда от компания.
— А, значи сега имаш време да говориш с мен? — каза Елиз, когато вдигна слушалката.
— Съжалявам — призна Джени. — Държах се глупаво.
— Всичко е наред — омекна гласът на Елиз. — Както и да е, не разбирам защо правиш такъв голям проблем от това. Имам предвид, че ако той беше толкова богат и майка му беше толкова луда, че да облича кучето си елегантно, тогава той вероятно нямаше да бъде толкова добър да ти е гадже. Права ли съм?
Джени се замисли за това.
— Как би могла да знаеш? — попита тя подозрително. — Колко гаджета си имала?
Елиз не отговори веднага. Джени беше засегнала болезнена тема на разговор.