Выбрать главу

Серена винаги беше обичала да се кисне в горещи вани навън в нощта на студа, особено ако валеше леко и всички бяха голи. Този път тя беше наистина благодарна, че се мушна между брат си и Чък Бас докато Ян — холандският зъболекар, я гледаше замечтано от другата страна на ваната.

Джорджи беше сдъвкала прекалено много диви гъби или нещо подобно и правеше стойки на ръце в средата на ваната, като не оставяше и част от тялото си неразгадана.

— О — каза Блеър, наблюдавайки сцената тревожно. Добре де, тя беше планирала да се съблече гола тази вечер, но не пред Нейт и Джорджи и целия холандски олимпийски отбор по сноуборд. И определено не мислеше да прави тъпите стойки на ръце.

— Влизаш ли? — извика Ерик от ваната.

Серена премигна с дългите си тъмни мигли.

— Хубаво е.

Блеър смъкна ръкавите на взетия назаем пуловер до китките.

— Не точно сега.

Джорджи се показа над водата и избърса носа си.

Кожата й беше като на призрак на лунната светлина.

— Оставете я. Може би е в цикъл.

Блеър се изчерви ядосано.

— Дали и Нейт не е също в цикъл? — присмя се Чък.

Нейт извади кутия цигари от джоба на гащетата си, запали една цигара и после подаде кутията на Блеър. Тогава той закрачи по тъмната заснежена поляна зад къщата, облечен само с жилетка, гащета и тенис обувки.

Блеър запали цигара, като й се прищя да не й беше толкова жал за Нейт. Съчувствието, което изпитваше към него, беше странно. И вероятно крайно незаслужено.

— Влизам вътре — каза тя остро.

Серена сбута Ерик в ребрата.

— Мисля, че това беше за теб.

Зад себе си Блеър чу, че някой излезе от ваната.

— О, уау! — чу тя Джорджи да писка и знаеше, че гледа към Ерик.

Съжалявам, скъпа. Беше неговото извинение.

— Почакай, Блеър.

Блеър се спря в кухнята и си взе шоколадова ореховка от подноса на келнера. Тя си отхапа от нея и се обърна, за да се окаже лице в лице с Ерик. Той носеше само бяла кърпа, точно като в момента, в който го беше видяла за пръв път в хотела, когато бяха пристигнали в Сън Вали и беше осъзнала, че това е мъжът, на който да се отдаде за пръв път.

Сега беше най-подходящият момент.

Тя грабна бутилка охладено шампанско Veuve Clicquot от кухненския плот, пъхна я под мишница и взе чинията с ореховките.

— Да се качим горе.

Точно като елена на дядо Коледа

— Не искам да влизам вътре — нацупи се Джорджи, след като момичетата от гимназията и момчетата от ски патрула последваха Конрад, Джоузеф, Джен и Франц в къщата, за да си вземат нещо за хапване. — Искам да направя нещо диво.

Кожата на Серена настръхна. „Аз също! Аз също!“ Беше й омръзнало да участва в малката игричка на Ерик и Блеър. А и не можеше да дочака да се измъкне от нещастно влюбения поглед на Ян. Беше време за приключение.

— Видя ли? Онези момчета имат една от онези спортни ски шейни за патрулиране отгоре на колата. Винаги съм искала да покарам една от тях…

Джорджи вече беше вън от ваната преди Серена да успее да довърши изречението си.

— Хайде! — извика тя, докато обуваше ботушите си и беше по-гола отвсякога. — Хайде да я пробваме!

Оставяйки дрехите зад гърба си, Чък и Серена последваха Джорджи до претъпканата с коли алея пред къщата. Бързо и тихо Чък и Джорджи откачиха шейната от автомобила субару на момчетата от ски патрула и я пуснаха долу на снега. Джорджи отвори задната врата на един от мерцедесите на холандския олимпийски отбор по сноуборд и започна да тършува вътре.

— Някой иска ли една? — извика тя.

— Аз! — отвърна Чък и се приближи.

Серена не знаеше какво предлага Джорджи, но нямаше нужда от нищо в момента, освен от едно топло палто.

— Няма ли да ни е студено? — реши да попита тя. Шейната имаше едно плътно вълнено одеяло, прикрепено за нея, но ако не искаха и тримата да се пъхнат под него, щяха да умрат от измръзване.

— Не искаш ли отново да си във вестниците? — трудно каза Чък. Звучеше, като че ли вдишваше нещо.

Джорджи издърпа главата си от мерцедеса и затръшна вратата. Изтри носа си, а кафявите й очи бяха широко отворени.

— Всичко, което трябва да направим сега, е да потеглим. — Тя посочи Серена. — Ти скачай в шейната, а ние с Чъки ще те дърпаме — като елен на дядо Коледа!