— Чакай, чакай, чакай! Просто исках да знаеш, че успях да говоря с мама да убеди онези маймуни да ме пуснат в събота, стига да съм с възрастен човек или отговорен наставник, така че в крайна сметка ще ходим в ски хижата на майка ми в Сън Вали за пролетната ти ваканция. Ще дойдеш ли?
Треньор Майкълс изръмжа нещо на Нейт и сложи ръце на старите си хълбоци. Така или иначе на Нейт не му се наложи да обмисля въпроса на Джорджи дълго време. Сън Вали звучеше къде-къде по-добре от пребоядисването на старата лодка на баща му в тяхната лятна къща в Маунт Дезърт, Мейн.
— Разбира се, че ще дойда. Определено да. Виж, сега трябва да тръгвам.
— Супер — изписка Джорджи. — Обичам те — добави тя с пресипнал глас и после затвори.
Нейт хвърли телефона върху вълненото си тъмносиньо яке „Хуго Бос“ и потри ръце енергично.
— Какво става, тренер?
Треньор Майкълс направи крачка към него, клатейки глава, като изхрачи един сопол от гърлото си.
Уф!
— Миналата година почти те направих капитан, когато Дохърти си контузи коляното — каза треньорът. Той се изплю и отново поклати глава. — И добре, че само почти те направих.
Моля!
Обнадеждената усмивка на Нейт замръкна.
— И защо мислите така?
— Защото не ставаш за капитан, Арчибалд! — изръмжа треньорът. — Погледни се, бърбориш по телефона като някой плейбой, докато останалите ти съотборници усилено тренират. И не мисли, че не знам за ареста ти за дрога. — Той издаде лек ръмжащ звук. — Ти не си лидер, Арчибалд. — Той се изплю отново и обърна гръб на Нейт, пъхна ръце в джобовете на червения си анорак „Лендс Енд“ и се отдалечи. — Ти си просто едно голямо разочарование.
— Но аз не съм пушил… — извика Нейт след него, а гласът му отекна след треньора. Небето беше адски сиво и оголените клони на дърветата издаваха подобни на стенания звуци. Нейт стоеше сам на потъмнялата мартенска трева, държеше стика си и леко потреперваше на студа. Баща му беше бивш военен капитан, така че беше привикнал да игнорира такива изпълнени с власт речи на гневни, стари, по-висшестоящи фигури. Но въпреки това бе доста възмутително, че треньор Майкълс мислеше, че единственото ненапушено момче в отбора не бе подходящо за капитан. Треньорът дори не му беше дал възможност да се защити.
Той се наведе и си взе якето. Ако сега беше напушен, щеше да се усмихне ведро на обвиненията на треньора и да запали един джойнт. Вместо това хвърли якето си на рамо, показа среден пръст на оттеглящия се треньор и закрачи през потъмнялата полянка към Пето авеню.
Чарли, Джереми и Антъни Авалдсен го чакаха на пътеката, която водеше извън парка. Антъни беше твърде непохватен, за да играе някакъв спорт, с изключение на обикновения футбол в парка, но той винаги чакаше момчетата след тренировка с вече свити цигари с трева и огромна усмивка на покритото си с лунички лице.
Скоро момчетата излязоха от парка и тръгнаха по Пето авеню.
— Натегач такъв, направиха те капитан, а? — попита Чарли с глас, който се променяше, когато беше напушен, което редовно се случваше.
Нейт грабна бутилката син „Гетърейд“ от ръцете на Чарли и отпи една голяма глътка. Въпреки че тези момчета бяха негови добри приятели, той нямаше намерение да им казва какво точно се беше случило.
— Треньорът ми предложи, но аз му отказах. Имам предвид, че съм почти сигурен, че съм приет в „Браун“; та както и да е, мисля, че няма нужда да пише и капитан по лакрос в биографията ми. А и навярно ще пропусна няколко мача, защото ще бъда с Джорджи в Кънектикът. Казах на треньора да даде капитанството на някой от по-малките.
Трите момчета повдигнаха вежди в знак на учудване и възхищение.
— Господи — въздъхна Джереми. — Това е страхотно от твоя страна.
Изведнъж Нейт почувства внезапно притеснение, което навярно би изпитал, ако в действителност беше предложил на треньора някой от по-младите вместо него. Колко велик щеше да бъде, ако това реално се беше случило.
— Ами да. — Той се усмихна притеснено и закопча якето си. Не само, че беше излъгал затова, че треньорът му беше предложил капитанското място, но също и за реалните шансове да бъде приет в „Браун“. Е да, баща му беше ходил там и да, беше минал на не особено дружелюбно интервю, но за него беше фасулска работа да се справи с всеки изпит и стандартен тест, които беше вземал от осми клас, въпреки че оценките и резултатите му бяха едва на средно ниво.
— Ето. — Антъни държеше запалена цигара. Той имаше навика често да забравя, че Нейт бе отказал пушенето на трева. — Кубинска е. Купих я от мой братовчед, който ходи до Ролинс във Флорида.