— Добре. Бъди добра с майка си. Тя доста е пораснала май, а?
— Предполагам. — Блеър влезе в стаята и седна на пода. — Липсваш ми, татко.
— И ти ми липсваш, Блеър — каза баща й преди да затвори.
— Е, какво мислиш? — Майка й влезе в стаята и застана зад нея, дишайки тежко. Коремът й изглежда се беше увеличил с около дванадесет инча, докато Блеър я нямаше, но лицето й бе с приятен бронзов загар от пътуването до Хавайските острови и тя изглеждаше доста добре в тъмнозеленикаво-черната рокля за бременни на Даян фон Фюрстенберг. Дори черната й кадифена панделка за коса не изглеждаше толкова зле.
Блеър се опита да се усмихне от мястото на пода в средата на стаята, където седеше, скръстила крака.
— Изглеждаш добре.
— Не, имам предвид стаята.
Блеър сви рамене и премина отново да разгледа стаята. Познатите й перленобели стени бяха пребоядисани в най-бледото жълто-зелено, със зелено стъбло целина и един ред маргаритки от шаблони. Вместо розовия й ориенталски килим имаше кремавожълта рошава черга, която покриваше пода. В ъгъла имаше плетена бебешка люлка, покрита с бяла дантела, а вътре имаше сгънато жълто одеяло, избродирано сложно с бели маргаритки. Покрай далечната стена имаше масичка за преобличане и един гардероб, и двете оцветени в бледожълто. Вдясно на Блеър имаше дървен люлеещ се стол с маргаритки, бродирани на облегалката. Кити Минки, нейната котка, лежеше свита на кълбо на една възглавница на стола, дълбоко заспала.
Майка й пристъпи към гардероба и зарови из шкафчетата.
— Искахме да сложим монограм на всички мебели, но все още не сме решили за името. — И тя се усмихна лъчезарно на Блеър. — Баща ти предлага ти да измислиш името. Винаги си била толкова творчески настроена, скъпа. Мисля, че е страхотна идея!
— Аз? — пребледня Блеър. Това бебе нямаше нищо общо с нея. Защо, за бога, биха искали тя да го кръсти?
— Не се притеснявай, ако избереш еврейско име или каквото и да е, Сайръс не го е грижа. Просто искаме хубаво име. — Майка й я окуражи с усмивка. — И не бързай. Помисли за известно време. — Тя отиде до бебешката люлка, извади жълтото одеяло на маргаритки и го сгъна наново. — Сайръс и аз ще ходим в „Клуб 21“, за да дегустираме вина. Кажи на Миртъл какво искаш за вечеря и тя ще ти приготви нещо. — Тя се наведе да целуне Блеър по главата. — Просто едно хубаво име — повтори, преди да излезе от стаята.
Блеър остана там, където беше, размишлявайки за цветната схема и за новата й роля на голямата сестра, кръстница на бебета. Стаята й дори не миришеше като преди. Миришеше на ново — ново и изпълнено с обещания.
— Аз настоявах за името Дейзи15 — каза Арън, влизайки бавно в стаята, облечен само с оръфани, спортни боксери от „Харвард“ и нищо друго. Неговите съвсем малки сплъстени кичури бяха пораснали отново покрай ушите, а голите му гърди бяха хванали тен от седмицата на Хаваите. Щеше да изглежда добре, ако не беше толкова досаден.
— Как беше на Хавайските острови? — попита Блеър, въпреки че не я интересуваше много.
Тъмните очи на Арън се опулиха развълнувано.
— Много по-добре, отколкото очаквах. Срещнах едно момиче, което е дори по-голяма вегетарианка от мен. Родителите й са бежанци от Хаити. Учи в „Бъркли“. Тя ме научи да карам сърф. Имахме и някои скучни моменти.
Блеър надигна вежди, за да покаже, че не е впечатлена.
— Но сега си отново тук — отбеляза тя.
Той кимна.
— Е, какво мислиш за Дейзи за име на детето?
Тя сбърчи нос.
— Хм, харвардско момче, това е прекалено очевидно. — Тя завъртя рубинения си пръстен отново и отново на пръста си. — Как каза, че беше името на онова момиче от Хаити?
Арън се намръщи.
— Йейл. Тя каза, че много хора го произнасят „Йе — ел“ или нещо такова, но тя го произнася точно като училището „Йейл“.
— „Йейл“ — Блеър спря да си върти пръстена, като ъгълчетата на устата й се изтеглиха в усмивка. — „Йейл“.
Разбира се.
С и Н се отървават
Тъй като Блеър вече не беше в апартамента, нямаше причина да не покани Нейт.
— Здравей — каза той, когато тя го поздрави на вратата. Беше странно да види отново Серена в старото й обкръжение. Но също така беше и хубаво.
— Здравей. — Тя го целуна по бузата и му помогна да си свали подгизналото от дъжда палто, като го закачи прилежно в гардероба. Сивата му тениска „Абъркромби“ изглеждаше износена и мека и тя нямаше търпение да сложи ръцете си на нея.