— Съжалявам, че нещата се объркаха така на купона — каза тя. Като се замислеше сега, не знаеше защо не бе целунала Нейт там, в Сън Вали, след като я беше спасил от канавката и тя вече беше гола и така нататък.
Добре, тогава просто трябваше да се съблече отново, нали?
— Така е добре. — Нейт като че ли чакаше за нещо като обяснение за това, че го беше извикала там.
Тя направи стъпка към него; голите й крака бяха студени от дървения под. Носеше само тънка бяла памучна тениска и тъмносиня мини пола и трепереше, отчасти заради хладината, но най-много от напрегнатото очакване. Нейт се приближи и започна да разтрива голите й ръце.
— Нейт? — попита тя и се хвърли в обятията му. Усети дъха му. О, Нейти. — Знаеш, че винаги сме били толкова добри приятели и се разбираме перфектно и винаги се подкрепяме, когато нещата наистина се объркат.
— А-ха — отвърна Нейт натъртено, докато все още разтриваше ръцете й нагоре-надолу.
— Ами, не може ли просто да сме отново заедно?
Нейт спря да я разтрива. Беше почти невъзможно да помислиш да откажеш на най-ослепителното момиче в неговата вселена, след като беше една от най-добрите му приятелки и на практика му се хвърляше на врата. Може би, ако просто я целуне и й каже нежно, че не е искал да става така… Той се наведе и я целуна много колебливо по устните. Хубава, сладка, невинна целувка.
Но Серена не търсеше сладка и невинна целувка, тя търсеше истинска любов и затова го целуна жадно като някой, който беше чакал това доста дълго, дълго време. Тя хвана ръката му и го привлече в стаята си.
— Хей — каза Нейт, като се спря на прага. — Блеър все още ли живее тук?
— Хей — отвърна Серена и пусна ръката му. Каква истинска любов беше тази, ако Нейт беше влюбен в друга? Тя въздъхна и се отпусна на леглото, като се усмихваше тъжно към тавана. — Блеър се премести отново у тях.
— О! — Нейт отиде и седна до нея на леглото. Той докосна рамото й. — Добре ли си?
Серена се ухили. Дори да не беше истинската й любов, Нейт все още беше нейният любим.
— Ерик и Блеър не стигнаха до края — каза му тя, защото знаеше, че той би искал да знае това.
— Откъде знаеш това? — попита Нейт подозрително. Не беше пропуснал факта, че Серена и Блеър се бяха карали.
Серена се търколи по корем и зарови лице в ръцете си като малко дете.
— Аз го питах. — Гласът й звучеше потиснато. — Той е мой брат, все пак.
Нейт не каза нищо. Той почувства облекчение, но не възнамеряваше да й каже.
Тя се надигна на лакти.
— Знаеш, че те обичам, Нейти. Но мисля, че и двамата знаем кого наистина искаш да целуваш.
Нейт кимна и се обърна да види изпръскания от дъжда прозорец. Голяма птица бе кацнала на покрива на музея на изкуствата „Метрополитън“. Той се зачуди дали тя не беше един от онези соколи скитници, които винаги летяха около Сентръл парк и изненадваха хората, че всъщност не са гълъби. Соколите бяха грациозни и красиви и видът им действаше някак успокояващо.
Той легна до Серена и ръцете му я обгърнаха в братска прегръдка.
— И аз те обичам — прошепна той в ухото й.
Серена се усмихна и затвори очи. Тя успя да си представи как тя и Нейт лежаха така в стаята й в колежанското общежитие — където и да бяха, тя се възбуждаше. Те вероятно никога няма да бъдат двойка, но все по-рядко щяха да са заедно, да се прегръщат и целуват, точно като сега. Винаги щеше да бъде напълно безобидно и Блеър нямаше защо да разбира. И в крайна сметка щяха да спрат да го правят, когато Серена най-накрая откриеше истинската любов.
Ако това някога се случи.
В има повече талант от едно общество на хипита
Когато Ванеса се прибра вкъщи, Руби, Габриела и Арло се бяха сгушили пред телевизора, ядяха сурови соеви зърна и пиеха топло саке.
— Какво става? Мислех, че си тръгвате днес. — Ванеса остави тежката си чанта със снимачното оборудване и си съблече якето. Беше я заварил внезапен проливен дъжд и тя беше цялата мокра.
— Скоро тръгват. — Руби изключи телевизора и тримата направиха най-изкуствените усмивки, които Ванеса някога беше виждала.
— Как беше денят ти, скъпа?