Твърдите бели блокове на строителните елементи, позлатени от залеза, не завършваха рязко на зелената поляна, а преминаваха в дървета, вътрешни дворове и полустаи, по чиито стени върху дървени решетки се виеха лози. Като слязоха от колата и минаха в една от тези външни структури, за Клетус и Арвид беше трудно да определят дали са вече в къщата или не.
Мондар ги посрещна в голяма просторна стая с три стени, четвъртата беше заместена от пълзящи растения. Поведе ги навътре, към една дълга широка стая с нисък таван, застлана с дебел килим и осеяна с удобни столове и канапета. Там вече имаше хора, сред които Мелиса и Ичан Кан.
— А Де Кастрис? — попита Клетус домакина.
— Тук е. Той и Патер Тен разговарят с мои познати от Екзотика. — Докато отговаряше, той ги поведе към малък бар в единия ъгъл на стаята. — Изберете си за пиене каквото искате. Сега трябва да се видя с едни хора, но по-късно бих искал да поговоря с вас, Клетус. Имате ли нещо против? Ще ви потърся веднага щом се освободя.
— Разбира се — отвърна Клетус и се обърна към бара. Арвид вече вземаше чашата с бира, която си беше поръчал.
— Сър, мога ли да ви взема…
— Не, в момента не искам нищо, благодаря — отказа Клетус. Огледа се наоколо и погледът му попадна върху Ичан Кан, застанал сам с чаша в ръка близо до един широк прозорец. — Стой наблизо, моля те, за да те намеря лесно, когато ми дотрябваш.
— Да, сър — отвърна Арвид.
Клетус се запъти към Ичан Кан. По-възрастният мъж погледна с каменно лице приближаващия се, явно с намерение да пресече всякакви разговори. Но след като позна кой идва, лицето му се отпусна — доколкото изобщо можеше да стане това.
— Добър вечер — поздрави Ичан. — Разбрах, че сте се срещнали с командващия си офицер.
— Новините бързо се разпространяват — усмихна се Клетус.
— Ние все пак сме военен пост — отбеляза Ичан. За момент отмести очи встрани, сетне отново го погледна. — Освен това дочух, че сте изказали някакво предположение за прехвърляне на партизани от Нова Земя през прохода Етер.
— Вярно е — потвърди Клетус. — Не смятате ли, че е вероятно?
— Много вероятно е, особено след като ме наведохте на тази мисъл — отвърна Ичан. — Между другото сдобих се с трите тома върху тактиката, които вече сте публикувал. Оказа се, че ги имат в екзотианската библиотека тук. Имах време да им хвърля само един бегъл поглед — очите му се срещнаха с очите на Клетус, — но ми се видя доста сериозна работа. Много сериозна… Макар да не съм съвсем сигурен, че ми стана ясна вашата тактика на грешките. Както забеляза Де Кастрис, сраженията са нещо по-различно от фехтовката.
— Да — съгласи се Клетус, — но принципът е приложим навсякъде. Да вземем за пример един прост тактически план, който се състои в привличане силите на врага там, където на пръв поглед е най-слабото място на вашата фронтова линия. Но когато го направят, вашият фронт отстъпва и ги вкарва в чувал, вие ги обкръжавате и ги притискате със скрити, превъзхождащи ги сили. — В това няма нищо ново — забеляза Ичан.
— Да — потвърди Клетус, — но да приложим тактиката на грешките към абсолютно същата ситуация. Само че този път с последователни контакти с врага вие го изкушавате със серия от малки победи, които на пръв поглед изглеждат лесни. Междувременно обаче с всеки следващ контакт го принуждавате да използва все повече сили. И накрая, когато хвърли най-голямата част от силите си в това, което предполага, че ще е още една лесна победа, вие превръщате този сблъсък в капан. Той установява, че неусетно сте го въвлекли в клопка, и се оказва отвсякъде обкръжен и останал изцяло във ваша власт.
— Хитро — Ичан се намръщи, — може би прекалено хитро…
— Двете империи Китай и Русия са използвали грубо подобие на тази тактика, примамвайки завоевателите дълбоко в териториите си, докато накрая нападателят разбира, че е прекалено далеч от базите си за снабдяване и подкрепления и е изцяло заобиколен от местния враг… Наполеон и отстъплението от Москва например.
— Все пак… — Ичан внезапно млъкна. Погледът му се отклони. Клетус се обърна и видя, че в стаята беше влязъл Дау де Кастрис. Високият, мургав и елегантен Министър на междузвездните работи на Коалицията стоеше до отсрещната стена и разговаряше с Мелиса.