Выбрать главу

Очите на Мондар блестяха като два сапфира, осветени отвътре със светлина, идентична по цвят и строеж с нишките, които като че ли изпълваха въздуха между двамата мъже.

— Да — изрече той. — Аз знаех… почти от мига, когато ви видях за пръв път в трапезарията на междузвездния кораб. Знаех, че притежавате потенциал. Дори и само като част от философията ни да печелим привърженици за идеята или да вербуваме новобранци по обикновения начин, от тази минута нататък щях да се опитам да ви обърна в нашата вяра. Говорихте ли с Дау?

Клетус се взря в гладкото лице и сините очи срещу него и бавно кимна.

— С ваша помощ. Наистина ли беше необходимо да викате Мелиса? Ние можехме да говорим и в нейно присъствие.

— Исках да му предоставя всички предимства — отвърна Мондар с блеснали очи. — И във вас да не остане никакво съмнение, че той е готов да наддава за вас толкова, колкото поиска… Предложи ви работа при него, нали?

— Каза ми, че не би могъл, не и на един интересен луд. От което разбрах, че изключително силно желае да наеме такъв.

— Разбира се, че желае — съгласи се Мондар. — Но той ви иска само за това, което можете да направите за него. Не се интересува какво можете да направите за себе си. Клетус, знаете ли как сме се появили ние, екзотите?

— Да. Прочетох го, преди да подам молба да бъда прехвърлен тук. Моят източник — Асоциацията за изследване и развитие на екзотианските науки, сочи, че вие сте се развили в началото на двадесет и първи век от един култ към черната магия, наречен Братство Чантри.

— Вярно е — кимна Мондар. — Братството е рожба на мозъка на един мъж на име Уолтър Блънт. Той бил изключителен човек, Клетус, но като повечето хора на своето време не можал да приеме факта, че неговите привърженици се разпръснали върху много светове, отдалечени на светлинни години един от друг в междузвездното пространство. Вероятно вие познавате историята на този период така добре, както и аз — как този първи, инстинктивен, вкоренен страх от пространството извън Слънчевата система намерил израз в серия кървави социални бунтове. Създал условия за размножаване на различни общества и култове на хора, опитващи се да се настроят психически към дълбокото, подсъзнателно усещане за уязвимост и нищожност. Блънт бил борец и анархист. Неговият отговор бил революция…

— Революция? — изненада се Клетус.

— Да. В буквалния смисъл на думата — потвърди Мондар. — Блънт искал да унищожи част от съществуващата материална действителност с използване на примитивни физически средства. Той нарекъл това, което искал да направи, „съзидателно унищожение“. Призовавал хората: „Унищожавай!“ Но не успял да доведе дори най-ревностните неврастеници до емоционален срив. А след това бил свален като ръководител на Братството от млад минен инженер, загубил ръката си при един инцидент в мината…

— Загубил ръката си? — прекъсна го рязко Клетус. — Коя ръка?

— Лявата. Да, мисля, че лявата липсваше — отговори Мондар. — Защо?

— Нищо. Продължавайте.

— Името му било Пол Формейн…

— Форт Мейн? — Клетус го прекъсна повторно.

— Без т — отговори Мондар. — Ф-о-р-м-е-й-н. — Той го произнесе по букви, поглеждайки с любопитство Клетус. — Защо толкова ви заинтересува това, Клетус?

— Само съвпадение. Казахте, че бил с една ръка, следователно другата би трябвало да е с прекалено развита мускулатура, за компенсация. А името му звучи също като Форт Мейн — така френските нормани наричали политиката си към победените англичани, след като завладели Англия през единадесети век2. Форт Мейн буквално означава „силна ръка“. Това била политика на използване на всякаква сила, за да държат в подчинение местното английско население. Казвате, че той поел ръководството на Братството, след като свалил Блънт?

— Да. — Мондар се намръщи. — Виждам съвпадението, Клетус, но не разбирам защо е толкова важно за вас.

— Може и да не е. Продължавайте. Формейн поел ръководството на Братството и основал вашата Екзотианска асоциация.

— За да го направи, му се наложило почти да унищожи Братството — продължи Мондар. — Но го направил. Той променил неговата цел от революция в еволюция. Еволюцията на човека, Клетус.

— Еволюция — Клетус повтори замислено думата. — Значи,, вие не смятате, че човечеството е завършило еволюцията си? Тогава какво следва?

— Ние, разбира се, не знаем — отвърна Мондар, скръствайки ръце в скута си. — Може ли маймуната да си представи човека? Но сме убедени, че семената на по-нататъшната еволюция са живи в човека — дори още да не са покълнали. Ние, екзотите, сме се посветили на тяхното търсене и на защитата им, когато ги открием, за да могат да разцъфнат и израснат, докато накрая еволюиралият човек стане част от нашата общност.

вернуться

2

През 1066 г., след битката при Хастингс, Англия е победена от норманите, предвождани от Уилям Завоевателя. Бел.пр.