— Не се притеснявайте, ефрейтор — говореше му Клетус, носейки се във въздуха върху електрическия кон на няколко стъпки от мястото, където Джарнки се люлееше върху клоните, стиснал здраво автоматичната си пушка. — Ще видите, че партизаните няма да ви накарат да чакате дълго. Когато ги забележите, дайте оттук няколко изстрела към тях, а сетне слезте на земята, там няма да ви наранят. Вие сте раняван и преди, нали?
Джарнки кимна. Лицето му беше малко пребледняло. Беше кацнал върху един чатал на покритото с гладка кора, подобно на земен дъб дърво и не му беше никак удобно.
— Да, сър — отвърна той. В гласа му се долавяха много недоизказани неща.
— Но е било при нормални условия и останалите хора от частта ви са били около вас, нали? — продължи Клетус. — Не се оставяйте да ви уплаши разликата в сегашната ситуация. Тя няма да има никакво значение от момента, в който започне престрелката. Ще отида да проверя другите два брода и ще се върна скоро.
Той се насочи надолу по реката. Превозното средство, което яздеше, беше почти безшумно. Бръмченето му напомняше вентилатор за стая. В тишина би могло да се чуе от около петнадесет метра. Но джунглата в тази горна част на Кълтис беше изпълнена с животински и птичи звуци. Имаше един крясък, подобен на звука на трион, режещ дървета и повтарящ се през определени интервали, и друг, приличащ на силно хъркане, който продължаваше по няколко секунди, а сетне спираше и след известна пауза се възобновяваше. Но повечето от шумовете на горския живот бяха крясъци с различна височина, сила и мелодия.
Всички заедно създаваха непредсказуем звуков фон, на който ниското бръмчене на електрическия кон можеше да остане незабелязано от уши, които не се ослушваха специално за него. Значи не можеха да бъдат ушите на партизаните от Нова Земя, защото те не само че не бяха запознати с него, но и не го очакваха.
Клетус полетя надолу по реката и провери другите два брода. Там все още нямаше раздвижване на хора. При по-долния брод той зави и се отдалечи от реката, насочвайки се по въздуха през джунглата към прохода. Ако партизаните решаха да използват няколко брода, това щеше да бъде най-дългото разстояние, което трябваше да преминат. Очевидно всички групи щяха да се съберат в определено място и време от другата страна на реката.
Той се носеше на височина около шестдесет метра над земята, почти на нивото на върховете на дърветата, със скорост не повече от шест километра в час. Под него в зеленината на джунглата се забелязваха по-малко от жълтите пълзящи растения, отколкото беше видял в гората около площадката за кацане. За сметка на това яркочервените нишки минаваха навсякъде, дори и през огромните листа на различните видове земни дървета — дъб, ясен и клен, с които Кълтис беше залесен преди двадесет години.
В тези по-високи места земната флора като че ли беше взела превес. Но все още имаше голямо количество местни растения и дървета — от подобни на папрат храсти, достигащи десет метра височина, до дървета с широко разпрострени клони, с лилави плодове, напълно годни за ядене, но със слаб противен аромат.
Клетус се намираше на около осемстотин метра от реката, когато забеляза първия признак на движение — поклащане на върховете на папратта под него. Спусна се надолу.
Секунда по-късно пред погледа му се появи фигура на мъж, облечен в маскировъчен костюм на кафяви и зелени петна.
Не беше специално екипиран, като се изключат раницата на гърба, баретата в камуфлажен цвят върху главата и спортната пушка със сачми, която носеше на ремък през дясното си рамо. Това и трябваше да се очаква, щом ставаше дума за партизани. Още преди петдесет години в новите светове, където имаше колонии, беше приета следната спогодба — човек, който не носи военно оръжие или снаряжение, е подчинен само на цивилния закон. А той първо трябва да докаже нанесена вреда срещу собственост или човешки живот, преди да предприеме каквито и да било мерки против въоръжен човек дори и от друга колония. Партизанин, заловен само със спортна пушка, може единствено да бъде депортиран или интерниран. А човек с какъвто и да е род военно снаряжение, дори толкова невинно като военен несесер за нокти, може да бъде изправен пред военен съд, който обикновено го обвинява в саботаж и го осъжда на затвор или смърт. Ако всички партизани бяха въоръжени като този долу, Джарнки и хората му с техните автоматични пушки щяха да имат огромно предимство в оръжие за сметка на малочислеността си, което все пак беше някакво успокоение.
Клетус го наблюдаваше в продължение на няколко минути. Вървеше през гората, без особено да пази тишина или да се прикрива. В момента, в който Клетус определи посоката му на движение, той зави настрани, за да открие останалите членове на групата.