Когато видя кой е, конвулсивната му реакция беше да скочи на крака като стресната котка. Клетус го притисна към земята с едната си ръка, а с палеца на другата му посочи брода зад тях.
— Отстъпи! — прошепна му дрезгаво.
Джарнки го погледна, кимна, обърна се и започна да пълзи с ръце и крака към брода. Клетус отново възседна електрическия кон. Направи широк завой и приближи партизаните от другата им страна, опитвайки се да разбере каква беше реакцията им към тази неочаквана съпротива.
Накрая се принуди да слезе от коня и да се промъква десетина метра по корем, за да се приближи достатъчно и да разбере какво си говорят. За щастие точно това се надяваше да чуе. И тази група като останалите също беше решила да спре и да обсъди неочакваната ситуация.
Стискайки зъби, Клетус пропълзя обратно до коня, качи се и с широк завой се върна отново към брода. Той го достигна едновременно с Джарнки, вече изправил се на крака. Беше възвърнал до известна степен цвета си, но го погледна неспокойно, като че ли очакваше да го смъмри. Вместо това Клетус му се ухили.
— Ти си смел човек, ефрейтор. Но не трябва да забравяш, че искаме да запазим смелите си хора живи. Така ще бъдат по-полезни.
Джарнки примига. После несигурно се усмихна.
Клетус отиде до електрическия кон и извади една кутия с мини. Подаде я на Джарнки.
— Постави ги на петдесет до осемдесет метра една от друга. Само гледай да не те застрелят. След това ги дръж с мините и с оръжието си в напрежение. Твоята задача е да ги забавиш, докато се върна, за да ти помогна. По моя преценка това ще ми отнеме между четиридесет и пет минути и час и половина. Мислиш ли, че ще можеш?
— Ще го направя — отвърна Джарнки.
— Тогава те оставям.
Клетус се качи на коня, зави над реката и се насочи към групата, която се придвижваше към средния брод.
Когато ги откри, те се намираха близо до брода, точно до мините. Моментът беше съвсем подходящ. Клетус ги възпламени и за да завърши делото си, заобиколи партизаните в гръб и изстреля няколко откоса.
Те отвърнаха веднага на огъня му, но скоро стрелбата им стана откъслечна и замря. Тишината се проточи. След като изминаха пет минути без изстрели, Клетус се обърна по посока на течението и се приближи до мястото, където беше средната група преди стрелбата.
Те обаче не бяха там. Придвижвайки се внимателно близо до върховете на дърветата, той скоро ги откри. Напредваха нагоре по реката и сякаш бяха станали два пъти повече. Явно по-долната група се беше присъединила към тях и по общо съгласие се придвижваха заедно към най-горния брод, за да се съберат с третата, която трябваше да премине оттам.
Точно това беше очаквал. Те бяха по-скоро саботьори, а не войници. Бяха им дали строги нареждания по възможност да избягват военни действия по пътя си. Той внимателно ги следваше, докато доближиха съвсем приятелите си при най-горния брод. След това ги изпревари, за да провери какво става там.
Внимателно разузна отвисоко положението с най-горната партизанска група. Бяха се разположили в неправилен полукръг, чиито краища не достигаха брега на реката — около шестдесет метра над и тридесет метра под брода. Отговаряха на огъня, но не правеха истински усилия да си пробият път към реката. Докато се ослушваше, стрелбата им намаля. Когато към тях се присъединиха двете по-долни групи, прозвучаха подвиквания.
Близо до земята, Клетус извади от снаряжението си микрофон за подслушване и пъхна слушалката в дясното си ухо. Завъртя копчето на подслушвателя, но единствените разговори, които улови, бяха на обикновени членове на групата и нито един на офицерите, обсъждащи бъдещите действия. Нямаше късмет. Ако можеше да пропълзи петдесет метра и да разузнае, но не биваше да го прави. Дори и с електрическия кон това можеше да се окаже твърде рисковано. Оставаше възможността да се постави на мястото на партизанския офицер и да се опита да отгатне мислите му. Клетус притвори очи и се отпусна както сутринта, когато се пребори с болката в коляното. Свободно люлеейки се върху коня, той опразни съзнанието си.
Известно време нямаше нищо друго освен случайни мисли, преминаващи по повърхността на съзнанието му. Сетне въображението му заработи и започна да се оформя картина. Сякаш вече не седеше върху коня, а стоеше върху меката почва на джунглата, маскировъчният му костюм бе залепнал от пот към тялото. Тревога, предизвикана от безсилие и мрачно предчувствие, изпълни съзнанието му. Той погледна към заобиколилите го подофицери и разбра, че незабавно трябва да вземе решение. Две трети от силите му не бяха успели да пресекат реката в уреченото време и място. Сега, макар и доста позакъсняла, му се предоставяше последна възможност за преминаване. Съществуваше обаче вражеска съпротива, чиято сила му беше неизвестна.