— Не си правете труда! — заяви неочаквано Патер Тен. Той имаше висок, скърцащ, но изненадващо убедителен глас. — Хвърлих един поглед на първите ви три тома — безумни теории, подплатени с разкрасена военна история. Така или иначе, щяха да ви изритат от академията, ако не ги бяхте изпреварили с молбата си за прехвърляне. Няма значение, сега сте вън. И кой ще ги чете? Никога няма да завършите четвъртата си книга.
— Нали ви предупредих? — наруши Мондар паузата, последвала тази малка словесна буря. Клетус гледаше дребното човече с лека усмивка, доста наподобяваща тази на Де Кастрис в началото. — Господин Тен има енциклопедичен запас от познания.
— Разбирам какво имате предвид — каза Клетус. — Но познания и умозаключения са две различни неща. Ето защо аз ще завърша останалите шестнадесет книги независимо от съмненията на господин Тен. Всъщност това е причината, поради която съм се запътил към Кълтис — за да съм сигурен, че ще ги напиша.
— Точно така — да извлечете облага от поражението там — изскърца Патер Тен. — Да спечелите войната в Бакхала за шест седмици и да станете героя на Съюза.
— Да, идеята не е съвсем лоша — забеляза Клетус, докато стюардът сръчно постави чиста чаша пред него и я напълни от една бутилка с яркожълта течност, която взе от масата, — само че накрая няма да спечели нито Съюзът, нито Коалицията.
— Изказването ви е доста силно, полковник — намеси се Де Кастрис. — Освен това е доста близо до предателство, не смятате ли? Думите, отнасящи се за Съюза, изречени от офицер на Съюза?
— Така ли мислите? — отвърна Клетус и се усмихна. — Някой тук смята ли да докладва за мен?
— Вероятно. — В дълбокия глас на Де Кастрис се усещаше смразяваща нотка. — Но в момента е просто интересно да ви слуша човек. Какво ви кара да смятате, че накрая нито Съюзът, нито Коалицията ще имат надмощие сред колониите на Кълтис?
— Законите на историческото развитие сочат такъв край.
— Закони! — гневно реагира Мелиса. Напрежението, което беше започнало да се усеща под спокойния разговор, й дойде много. — Защо всеки мисли — тя погледна за момент баща си почти с горчивина, — че съществуват някакви абстрактни принципи или теории, или кодове, с които трябва да се съобразява? Практичните хора са тези, които правят нещата да стават! В днешно време трябва да си практичен, в противен случай по-добре да си мъртъв.
— Мелиса — Де Кастрис й се усмихна — почита практичния човек. Боя се, че трябва да се съглася с нея. Опитът го налага.
— Противно на теориите, полковник — подхвърли Патер Тен подигравателно, — противно на книжните теории. Почакайте, докато попаднете на истинска битка в джунглата на Бакхала заедно с офицери на оперативна служба и откриете какво представлява в действителност войната! Почакайте, докато чуете свистенето на лъчевото оръжие над главата си, и тогава ще разберете…
— Той носи Ордена на честта на Съюза, господин Тен. — Неочаквано равният тон на Ичан Кан преряза тирадата на човечето като с брадва. В настъпилата тишина Ичан посочи с твърдия си мургав показалец ивицата в червено, бяло и златно в десния край на редицата от ленти, които украсяваха куртката на Клетус.
ДВЕ
На масата настъпи тишина.
— Полковник — попита Ичан, — какво ви има на крака?
Клетус криво се усмихна.
— Имам частична протеза на коляното. Напълно удобна, но си личи, когато вървя. — Той погледна отново Патер Тен. — Всъщност господин Тен е много близо до истината относно моя практически военен опит. Активната ми служба продължи само три месеца, след като бях произведен — по време на последната партизанска война между Съюза и Коалицията, преди седем години.
— Но вие сте излезли от тези три месеца с Ордена на честта! — възкликна Мелиса. Изражението, с което го беше наблюдавала преди, сега беше променено изцяло. Тя се извърна към Патер Тен: — Предполагам, че това е едно от малкото неща, за което не знаете нищо?
Патер Тен я погледна с омраза.
— Наистина ли, Патер Тен? — промълви Де Кастрис.
— Имаше един лейтенант Греъм, награден от Съюза преди седем години — изрече злобно човечето. — Неговото поделение извършило въздушен десант на един остров в Тихия океан, отбраняван от наш гарнизон. Поделението било разбито и отрязано, но лейтенант Греъм съумял да организира партизанска съпротива, която достатъчно успешно задържала нашите хора в обкръжение на силно укрепените им позиции, докато един месец по-късно не пристигнали подкрепленията на Съюза. Ден преди уволнението му той се натъкнал на подвижна мина. Наложило се да го тикнат в академията, защото след това бил физически негоден за активна служба.