— Вероятно е сметнал, че знае какво ще ти кажа. Аз — или ние, екзотите — също не можем да ти помогнем — изрече бавно Мондар. — Страхувам се, че ще се окаже прав. След като получих бележката ти се обадих в болницата и поговорих с един познат от персонала. Каза ми, че ти почти сигурно имаш психологическо отхвърляне на какъвто и да е присаден орган.
— Вярно е.
— Освен това си смятал, че може би аз — или други екзоти, работейки с теб, могат да ти помогнат да преодолееш отхвърлянето за достатъчно дълго време, така че да ти бъде присаден здрав крак.
— А не е ли възможно? — Клетус внимателно наблюдаваше екзота.
Мондар погледна надолу и приглади синята роба над кръстосаните си крака. След това вдигна поглед към Клетус.
— Не е невъзможно — отвърна той. — Ако работиш с някого като мен, трениран от дете в областта на мисловния и физическия самоконтрол. Аз мога да пренебрегна болката и дори съзнателно да спра сърцето си, ако искам. Също така мога, ако е необходимо, да потисна имунните си реакции — дори те да включват отхвърлянето, което те тормози… Клетус, ти притежаваш изключително богата естествена дарба, но нямаш моите години на тренировка. Дори и с помощта ми няма да можеш да овладееш отхвърлящия механизъм на твоето тяло.
— Ти не си единственият, който може да пренебрегне болката. Аз също мога. — Наистина ли? — Мондар изглеждаше заинтересован. — Разбира се, спомням си. Два пъти — първия на прохода Етер и сега при Двете реки, когато отново нарани коляното си, ти продължи да се движиш, докато при обикновени обстоятелства подобни движения щяха да бъдат непоносимо болезнени.
Очите му замислено се присвиха.
— Кажи ми, отричаш ли болката — искам да кажа, отказваш ли да приемеш, че тя е там? Или я игнорираш, тоест ти съзнаваш, че усещането е там, но не му позволяваш да ти повлияе?
— Игнорирам я. Започвам с това, че се отпускам напълно, все едно че се нося във въздуха. Подобна релаксация сама по себе си отнема доста от болката. После се прехвърлям на това, което е останало от нея, и малко или много я обезсилвам, докато заприлича на натиск. Мога да преценя дали се усилва или отслабва, или пък напълно е изчезнала, но изобщо не ми пречи.
Мондар бавно кимна.
— Много добре. Всъщност необичайно добре за тренирал самостоятелно. Кажи ми, можеш ли да управляваш сънищата си? — Донякъде — отвърна Клетус. — Мога да си поставя умствена задача, преди да заспя, и да работя върху нея, докато спя — понякога под формата на сън. По същия начин мога да работя върху някой проблем и когато съм буден — като изключа от скорост, фигуративно казано, една част от съзнанието си и оставя останалата част от тялото и съзнанието ми да действат на автопилот.
Мондар го изгледа. След това поклати глава. Този жест обаче изразяваше възхищението му.
— Изненадваш ме, Клетус. Би ли опитал нещо заради мен? Погледни на онази стена вляво от теб и ми кажи какво виждаш. Клетус извърна глава и погледна към равната, боядисана в бяло стена. Почувства леко убождане отстрани на врата, точно зад и под дясното ухо, което прерасна в експлозия от болка, също като от ужилване на пчела. Пое дълбоко въздух; докато дъхът му напускаше дробовете, ярката болка избледня и стана незначителна. Той се обърна отново към Мондар.
— Не видях нищо, естествено.
— Естествено. Беше само трик, за да те накарам да обърнеш глава — каза Мондар, поставяйки обратно в джоба си нещо, което приличаше на малък автоматичен молив. — Изумителното тук беше, че не успях да измеря никакво трепване на кожата, а това е физиологична реакция. Очевидно тялото ти изобщо не се съмнява във възможностите ти да се справиш бързо с болка.
Той се поколеба.
— Добре, Клетус. Ще работя с теб. Но искам честно да те предупредя, че въпреки това не виждам начин да успеем. Колко скоро искаш да ти направят трансплантацията?
— Не желая трансплантация — отвърна Клетус. — Сигурно си съвсем прав за невъзможността да се потисне моят механизъм за отхвърляне. Затова ще направим нещо друго. Във всички случаи ще бъде скок в тъмното, така че нека да опитаме с чудотворно лечение.
— Чудотворно… — повтори бавно думата Мондар.
— А защо не? — бодро попита Клетус. — За чудотворно лечение се говори още от векове. Да предположим, че се подложа на една символична операция. Там, където е протезата, в лявото ми коляно липсват кости и мускули. Чрез тази хирургическа намеса искам от еквивалентните места на дясното ми коляно да се вземат съвсем минимални части мускулна и костна тъкан и да се трансплантират в лявото на мястото, където би трябвало да са оригиналните. След това покриваме и двете колена с гипс — очите му срещнаха тези на Мондар — и ти и аз се концентрираме здравата, докато всичко мине.