За секунда Мондар остана неподвижен, сетне стана.
— Възможно е — промълви той. — Вече ти казах, че ще ти помогна. Но това изисква известно обмисляне и консултиране с моите приятели екзоти. Ще дойда те видя след ден-два.
На другата сутрин Клетус беше посетен от Ичан Кан и Мелиса. Ичан дойде пръв, сам. Седна сковано на стола до леглото. Клетус погледна внимателно по-възрастния мъж.
— Разбрах, че смятат да опитат нещо за това твое коляно.
— Поизвих няколко ръце — отговори Клетус, усмихвайки се.
— Да. Е, добре, късмет — Ичан отмести за момент погледа си към прозореца, после отново го погледна. — Помислих, че ще е добре да ти предам пожеланията на нашите хора и офицери. Обеща им победа почти без загуби и им я осигури.
— Обещах им битка — поправи го меко Клетус. — И се надявах, че няма да се стигне до жертви. Освен това те допринесоха много с точното изпълнение на заповедите. — Глупости! — възрази рязко Ичан. Прочисти гърлото си. — Те знаят, че емигрираш на Дорсай. Всички са много радостни. Без да искаш, повлече крак. Онзи твой млад лейтенант също ще дойде, щом се оправи рамото му.
— Вие го приехте, нали?
— О, разбира се! Дорсайците приемат всеки военен с чисто досие. Но ще се наложи да мине през нашето офицерско училище, ако иска да запази чина си и при нас. Марк Додс го предупреди, че няма гаранция, дали ще успее.
— Ще успее — уверено изрече Клетус. — Между другото, бих искал да чуя твоето мнение за нещо, след като и аз вече съм дорсаец. Ако осигуря средства за издръжка оборудване за тренировка, мислиш ли, че ще успееш да събереш група офицери и войници — горе-долу полк, които биха пожелали да отделят шест месеца за изцяло нова подготовка? При условие, че им гарантирам в края на този период да си намерят работа с двойно по-високо възнаграждение.
— Шест месеца са дълго време един професионален войник да преживява на издръжка — отвърна Ичан след кратка пауза. — Но след Двете реки смятам, че може да стане. Не е само по-доброто заплащане, въпреки че и това има голямо значение за хората със семейства. Вероятно ти ще им дадеш по-голям шанс да оцелеят, за да се върнат при тези семейства. Искаш ли да проверя?
— Ще ти бъда много благодарен.
— Добре. Но откъде ще намериш пари?
Клетус се усмихна.
— Имам предвид нещо. Ще ти обясня по-късно. Естествено на хората ще казваш, че всичко ще зависи дали ще намеря средствата.
— Разбира се — отвърна Ичан, докосвайки с пръсти мустаците си. — Мели е отвън.
— Така ли?
— Да. Помолих я да почака, докато обсъдя с теб някои лични неща… — Той се поколеба. Клетус чакаше.
Ичан беше седнал изпънат като жезъл. Челюстите му бяха стиснати, а лицето му приличаше на метална отливка.
— Защо не се ожениш за нея? — изрече накрая дрезгаво.
— Ичан… — започна Клетус и спря. — Какво те кара да мислиш, че Мелиса би искала да се омъжи за мен?
— Тя те харесва. И ти я харесваш. Ще бъдете добра двойка. Тя е много сърдечна, а ти си много умен. Познавам и двама ви по-добре, отколкото вие се познавате.
Клетус поклати бавно глава, за пръв път без да успее да намери готов отговор.
— О, знам, че тя се държи, сякаш всички отговори са й известни и би искала да командва моя живот и този на другите — продължи Ичан. — Но просто си е такава. Тя има усет за хората, искам да кажа, за това, което те наистина харесват. Също като майка си. Но е много млада. Смята, че някой трябва да направи нещо, и не може да разбере защо хората не правят това, което според нея би трябвало. Но ще се научи.
Клетус отново поклати глава.
— Ами аз? Какво те кара да мислиш, че аз ще се науча?
— Опитай и ще разбереш — отвърна Ичан.
— А какво ще стане, ако объркам нещата? — Клетус го изгледа малко повече от мрачно.
— Поне ще си я спасил от Де Кастрис — каза Ичан откровено. — Тя ще отиде с него, за да ме накара да я последвам на Земята. И аз ще я последвам, за да събера парчетата. Защото точно това ще остане накрая от нея — парчета. За някои жени не би имало значение, но аз познавам моята Мели. Искаш ли Де Кастрис да я има?
— Не — отговори Клетус, притихнал изведнъж. — И той няма да я има. Това поне мога да ти обещая.
— Може би — Ичан се изправи. — Ще ти я изпратя — каза той и излезе.
Малко след това Мелиса се появи на вратата. Тя се усмихна сърдечно на Клетус и седна на същия стол, който Ичан току-що беше освободил.
— Ще оправят коляното ти. Много се радвам. Той я гледаше как се усмихва. И за секунда усети действително нещо в гърдите си, като че ли сърцето му наистина трепна при вида й. Думите на Ичан отново прозвучаха в ушите му и защитната преграда, която хората и животът го бяха накарали да си изгради, май щеше да се срути.