Тя излезе. Вратата беше прекалено добре конструирана, за да тресне след нея. Болничната стая изглеждаше по-празна от всеки друг път.
Преди да свърши денят, той има още един посетител. Това беше Дау де Кастрис, доведен от Уефър Линет.
— Виж кого ти водя, Клетус! — каза бодро Уефър. — Попаднах на министъра в офицерския клуб, където обядваше с някакви екзоти, и той ми каза да ти предам неговите поздравления за абстрактното военно превъзходство. А аз го попитах защо не дойде с мен и не ти предаде сам поздравленията. И ето го тук!
Той отстъпи, пускайки Дау да мине напред. Зад гърба на високия мъж Линет намигна на Клетус.
— Имам да изпълня една поръчка тук. Ще се върна след минута.
Той се измъкна от стаята и затвори вратата след себе си.
— Трябваше ли да използвате Уефър като прикритие? — попита Клетус.
— Беше удобно. — Дау повдигна рамене, пренебрегвайки въпроса. — Моите поздравления, разбира се.
— Естествено. Благодаря ви. Защо не седнете?
— Предпочитам да постоя. Казаха ми, че ще отидете да се погребете на Дорсай. Ще продължите ли с писането на вашите книги?
— Все още не — отвърна Клетус.
Дау повдигна вежди.
— Нещо друго ли ще правите?
— Има половин дузина светове и няколко билиона хора, които трябва да бъдат освободени.
— Да ги освободите? — Дау се усмихна. — От Коалицията?
— От Земята.
Дау поклати глава. Усмивката му стана иронична.
— Пожелавам ви успех. И всичко това само за да напишете няколко тома?
Клетус не каза нищо. Продължи да седи изправен в леглото, като че ли очакваше нещо. Усмивката на Дау изчезна.
— Вие сте съвсем прав — произнесе с различен тон министърът, въпреки че Клетус не беше казал нищо. — Времето напредва и аз заминавам днес за Земята. Може би ще ви видя там — да кажем, след шест месеца?
— Едва ли — отвърна Клетус. — Но очаквам да ви видя тук. Да кажем, след две години?
Черните очи на Дау станаха студени.
— Вие съвсем погрешно ме разбрахте, Клетус. Никога не съм бил наемник.
— Нито пък аз.
— Да. Разбирам. Най-вероятно ще се срещнем — усмивката му неочаквано се върна — при Филипи.
— Никога не е имало друго място където бихме могли да се срещнем.
— Предполагам, че сте прав. — Дау направи крачка назад и отвори вратата. — Пожелавам ви скорошно оздравяване.
— А на вас безопасно пътуване до Земята.
Дау се обърна и излезе. Няколко минути по-късно вратата се открехна и Уефър промуши глава през пролуката.
— Де Кастрис отиде ли си? Не се забави много.
— Казахме си това, което имахме — отговори Клетус. — След това нямаше смисъл да стои повече.
СЕДЕМНАДЕСЕТ
Три дни по-късно Мондар отново се появи до леглото му.
— Е, Клетус — започна той, сядайки на стола до него, — откакто те видях последния път, прекарвах по-голямата част от времето си с членове на моята група, които са запознати по-добре от мен с някои от въпросите, повдигнати от теб. Всички заедно изработихме план за действие. Той като че ли дава най-голяма надежда за чудото, към което се стремиш. Както изглежда, въпросът сега е дали за теб ще е по-добре да си подробно запознат с физиологията на коляното си и с процеса на образуване на тъканите, или би било по-добре да имаш колкото се може по-малко познания по въпроса.
— И какво беше решението?
— Решихме, че ще е по-добре, ако знаеш колкото се може по-малко. Въпросът е, че стимулите за това, което всъщност е анормална реакция на тялото, ще трябва да дойдат от едно много примитивно ниво на организма.
— Не искате да си представям какво ще става там?
— Напротив — отговори Мондар. — Трябва да се съсредоточиш върху процеса на регенериране колкото е възможно по-пълно. Твоята решителност да се получи израстване на тъканите трябва да се насочи надолу, към инстинктивното ниво. А за да постигнеш, ти трябва практика. И така, ние създадохме комплекс от упражнения, който ще те науча да изпълняваш. През следващите две седмици ще идвам тук всеки ден и ще работя с теб, докато не започнеш да правиш упражненията сам. След това ще те наблюдавам, за да се уверя, че си постигнал пълен контрол над съответните области. После ще дойде символичната операция, при която генетичният модел на дясното ти коляно ще бъде пренесен под формата на няколко клетки тъкан и кост в лявото коляно, на мястото, където искаме да стане израстването.
— Чудесно. Кога искаш да започнем упражненията?
— Още сега — отговори Мондар. — Започваме с това, че изоставяме напълно въпроса за твоето коляно. Имаш ли някакви предпочитания за темата на разговора?