Шест месеца след излизането му от болницата в Кълтис денят му започваше с катерене само на ръце и без спиране по спуснато от един клон въже, дълго два и петдесет метра. Достигайки клона, той се придвижваше около три метра по него, спускаше се надолу по едно по-късо въже — метър и половина, и се залюляваше, докато стигне най-горната греда на катерушката. Следващите тридесет минути преминаваха в катерене през джунглата от тръби, по пътища, чиято сложност и трудност нарастваше с усложняването на съоръжението и подобряването на физическото състояние на Клетус.
След тази конструкция започваше маршрутът, дълъг петнадесет мили, по който бягаше сутрин. В началото минаваше по относително равен терен, но по-нататък стигаше до множество стръмни хълмове и склонове, с които тази планинска местност изобилстваше. Тук надморската височина беше две хиляди и петстотин метра и ефектът върху червените кръвни клетки и коронарните съдове на Клетус беше забележителен.
Последните две мили се изкачваха по хълма. Веднага след върха започваше стръмно спускане покрай подобни на борове дървета. Клетус достигна брега на езерото Атан. Без да нарушава крачката си, той се гмурна във водата. Показа се на повърхността и заплува към отсрещния бряг, където сред дърветата, на половин миля оттук, надзърташе дългият, малко груб силует на къщата на Ичан с плосък покрив.
Водата в това планинско езеро беше студена, но Клетус не го усещаше. Тялото му, сгорещено от тичането, я намираше приятно хладна. Плуваше с дрехите, с които беше облечен през цялото време на заниманията си: шорти, риза и обувки за бягане. Така беше свикнал с тежестта на мокрите дрехи и обувки, че не ги забелязваше.
Плуваше мощно, загребвайки дълбоко с ръцете си, главата му ритмично се извиваше над дясното рамо да вдишва високопланинския въздух. Краката му оставяха пенлива диря зад него. Преди да навлезе съвсем в успокоителния ритъм на плуването, стигна до по-плитките води от другата страна и стъпи на дъното.
Погледна часовника си и мързеливо се помъкна по баира към плъзгащия се прозорец на приземния етаж, водещ директно в неговата спалня. Десет минути по-късно, изкъпан и преоблечен, се присъедини към Мелиса и Ичан, които го чакаха в слънчевата трапезария за обед.
— Как се справи? — попита Мелиса. Тя му се усмихна с лъчезарна топлота и между тях премина поток от споделени чувства. Шестте месеца близост бяха унищожили всички съществуващи бариери, които ги разделяха преди. Клетус беше много мил, а Мелиса твърде спонтанна, за да не бъдат привлечени един към друг при създалите се условия. Бяха стигнали до нивото, когато това, което не си казваха с думи, беше по-важно от самите думи.
— Средно под шест минути на миля — отговори той. — Малко над десет минути за езерото. — Погледна към Ичан. — Мисля, че е време да организираме онази демонстрация, която планирах. Можем да използваме пистата за бягане на стадиона във Форали.
— Ще се погрижа — отвърна Ичан.
Демонстрацията се състоя три дни по-късно. На стадиона под горещото слънце присъстваха около осемдесет дорсайски офицери, поканени от Ичан. Настаниха се в един сектор на трибуните пред голям екран, на който се подаваше информация за физиологичното състояние на Клетус от медицинската апаратура, свързана с множество датчици, закрепени по тялото му.
Той беше в обикновения си екип. Нямаше ги езерото и съоръжението за катерене. Това щеше да бъде просто една демонстрация по издръжливост. Веднага след като поканените офицери заеха местата си, Ичан застана до монитора, който предаваше информацията от различните уреди върху екрана, така че да се виждат от всички.
Присъстващите наемни офицери бяха запознати с историята му, особено със събитията на Кълтис и почти чудотворното възстановяване на коляното му. Наблюдаваха с интерес как Клетус установи скорост от десет мили в час по пистата, дълга половин миля. След първата миля той я намали на осем мили в час, а пулсът му който се беше повишил до 170, спадна на 140 и се закова там.
Тичаше с лекота и дишаше спокойно до четвъртата миля. След това, въпреки че скоростта му не се увеличи, пулсът му започна пак да се покачва бавно и в края на шестте мили стигна 180. Когато премина осмата миля, скоростта му станал седем мили в час, а след деветата се движеше едва с шест мили.