— Тогава за какво са всички усложнения? — попита Дейвид Ап Морган.
Клетус се обърна към младия майор.
— Системата е ценна не толкова поради факта, че съществуват голям брой комбинации от тактически действия, а защото всеки избор на действие предполага определен спектър различни варианти за по-малките елементи на частта. Следователно когато войникът чуе общата кодова дума за неговата част, ще знае веднага в какви граници ще се простират действията на групата, взводовете и на неговия собствен отбор.
— Накратко — продължи след нова пауза той — нито един — от оператора до командира, не изпълнява просто заповеди. Вместо това всички — до последния самостоятелен войник — реагират като участници в отбор с обща цел. Резултатът е, че разкъсването на частите вследствие на недоразумение или неправилни заповеди и всичко друго, което може да обърка бойния план поради лошо стечения на обстоятелствата, вече няма да съществува. Не само това — и най-нисшият чин ще е готов да заеме мястото на по-висшия, защото ще притежава деветдесет на сто от знанията на началника си.
Арвид подсвирна леко в знак на одобрение. Останалите офицери го погледнаха. С изключение на Клетус, той беше единственият непрактикуващ дорсайски офицер. Арвид се смути.
— Това е революционно виждане — отбеляза Тоска Арас. — Повече от революционно, ако се получи и на практика.
— Трябва — отвърна Клетус. — Цялата ми схема за стратегия и тактика е основана върху единици, които ще действат по тези правила.
— Е добре, ще видим. — Арас вдигна от скута си дебелото ръководство, което Клетус беше раздал след вечеря на всекиго от тях. — В моя случай ще се наложи старото куче да се научи на нови номера. Надявам се да ме извините, господа, но отивам да си уча домашното.
Той им пожела лека нощ и излезе, давайки тон за общо разотиване. Ичан остана, също и Арвид, който се извини за изсвирването.
— Виждате ли, сър — призна той честно пред Клетус, — изведнъж всичко ми стана ясно, съвсем ненадейно. Преди не го осъзнавах. А сега виждам как всичко идва на място.
— Чудесно — възкликна Клетус. — За теб половината от процеса на обучение е завършил.
Арвид излезе. Остана само Ичан.
— Ти виждаш ли вече цялостната картина? — попита го Клетус.
— Така мисля. Но не забравяй, че вече шест месеца съм заедно с теб и съм запознат с по-голямата част от идеите в твоето ръководство.
Той посегна към подноса на масичката до неговия стол и замислено си наля малко уиски.
— На твое място не бих очаквал много в началото — продължи, отпивайки. — Всеки военен е малко консервативен. Това е заложено в природата ни. Но те ще го преодолеят, Клетус. Да си дорсаец вече ще означава много повече.
Той се оказа прав. Една седмица след началото на програмата за обучение на офицерите всички, които бяха в трапезарията онази нощ, знаеха ръководството наизуст. Все още обаче не им беше станало втора природа. Клетус раздели офицерите между тях шестимата, на групи от по десетина души и подготовката започна.
Той пое класа, наречен от него „Релаксация“, и започна курса, който щеше да научи тези офицери да проникват до демонстрирания от него на стадиона допълнителен източник на енергия. Първият му клас се състоеше от шестимата от трапезарията. Ичан също беше сред тях, въпреки че имаше вече някаква представа за техниката. През последните няколко месеца Клетус беше започнал да ги обучава двамата с Мелиса и те показваха забележим напредък. Предложението да се включи в класа беше на Ичан — и Клетус го одобри. Искаше да послужи за пример на останалите, че и някой друг може да постигне необикновени физически резултати.
Клетус започна урока непосредствено преди обед, след изпълнена с физически упражнения програма. Бяха изтощени и малко гладни след дългите часове, изминали от закуската. Накратко, бяха в състояние за максимална възприемчивост.
Клетус ги нареди зад една стоманена греда, закрепена на две колони на височината на раменете.
— Добре — обърна се той към тях. — Искам всички да застанете на десния си крак. Можете да се опрете с върха на пръстите на ръцете о гредата, за да пазите равновесие, но няма да поставяте левия си крак на земята докато не ви кажа.
Позата им беше малко смешна и на някои лица се появиха усмивки, но те бързо изчезнаха, след като кракът им започна да отмалява. Когато стана направо болезнено да издържат цялата си тежест върху мускулите на единия крак, Клетус им каза да го сменят и да прехвърлят тежестта върху левия крак, оставайки в това положение, докато мускулите на бедрото и прасеца се разтреперят. След това отново и отново ги караше да сменят краката, като всеки път скъсяваше интервалите, защото започнаха да се изморяват по-бързо. Много скоро бяха толкова изтощени, сякаш бяха прекарали на легло седмици наред.