— Дотогава ще ти предам нашия отговор — каза Мондар и го последва. Когато влязоха заедно в къщата, той погледна любопитно Клетус. — Да си призная, не виждам каква полза ще имате вие от това.
— Пряко, не — отвърна Клетус. — Не и дорсайците — ние, дорсайците, трябва да свикна да казвам. Но нали ти самият веднъж ми каза, че всичко, което придвижва човечеството напред и нагоре, ви приближава към вашата далечна цел?
— Ти си заинтересуван от нашите далечни цели? — попита Мондар.
— Не. От моята собствена. Но в този случай се покриват.
Той прекара следващите пет дни на Бакхала, запознавайки офицерите със своята програма за тренировки на Дорсай. Покани тези, които искаха да се върнат и да се включат в нея, както и хората им. Остави им един прост план за въртене на частите, според който неговите подготвени мъже щяха да заемат мястото на онези, които искаха да започнат тренировки.
Реакцията на дорсайците в Бакхала беше ентусиазирана. Повечето от тях познаваха Клетус от победата над Нова Земя. Поради това можеше да използва още по-добре заема от екзотите, защото не му се налагаше веднага да търси работа на подготвените дорсайци, а ги използваше за заменяне на другите мъже, които искаха да се включат в тренировките. Междувременно непрестанно увеличаваше броя на дорсайците, подготвени за неговите собствени цели.
В края на седмицата се качи на един кораб за Нютон, носейки със себе си пълномощията на екзотите. Те му даваха свобода да обсъди с Управителния съвет на Нютон въпроса за силова електроцентрала на Мар.
С предварителна размяна на писма му беше насрочен приемен час при председателя на съвета в деня на пристигането му в Беле, най-големия град и в действителност столица на Организацията на напредналите общества. Така наричаха себе си колониите от технически и научни емигранти на Нютон. Председателят беше слаб, почти плешив младолик мъж в средата на петдесетте, чието име беше Артур Уалко. Той посрещна Клетус в голям, чист и някак стерилен кабинет във висока сграда, не по-малко модерна от тези на Земята.
— Не съм сигурен, че има за какво да говорим, полковник — каза Уалко, след като двамата се настаниха от двете страни на едно бюро, върху което нямаше нищо друго, освен пулт за управление в средата. — ОНО се радва на добри взаимоотношения с всички по-изостанали колонии в този свят.
Разговорът започна като класически шахматен гамбит, кралска пешка за кралска пешка. Клетус се усмихна.
— В такъв случай информацията ми е била погрешна. — Той отмести стола си назад с намерение да стане. — Извинете ме, аз…
— Не, не, седнете. Моля ви, седнете! — бързо изрече Уалко. — След като сте изминали целия този път, поне мога да чуя какво имате да ми кажете.
— Но ако не мислите, че има смисъл да го чуете… — продължи да настоява Клетус, обаче Уалко го прекъсна с махване на ръка.
— Настоявам. Седнете, полковник. Разкажете ми. Както вече казах, в момента тук нямаме нужда от вашите наемници. Но всеки предвидлив човек знае, че няма нищо невъзможно на този свят. Освен това писмата ви възбудиха интереса ми. Вие твърдите, че сте направили наемниците си много по-ефикасни. Да ви кажа истината, не разбирам как отделният човек може да окаже някакво влияние върху военната единица при съвременните условия за водене на война. И какво от това, че отделният ви войник е по-ефикасен? Той продължава да е само пушечно месо, нали?
— Не винаги — отвърна Клетус. — Понякога той е човекът зад оръдието. Особено за наемниците тази разлика е много важна и затова повишаването на ефективността също е съществено.
— О? И как по-точно? — Уалко повдигна нагоре тънките си, все още черни вежди.
— Защото наемниците не се захващат с работа, за да ги убият. Тяхната цел е да печелят, без да бъдат убити. По-малко жертви, по-голяма печалба — както за наемника, така и за работодателя.
— Как така и за работодателя? — Погледът на Уалко се изостри.
— Един работодател на наемници е в същото положение като всеки друг бизнесмен, който иска да му се свърши работата. Ако сумата, която трябва да заплати за това, надхвърля печалбата, за него ще бъде по-добре да остави работата несвършена. От друга страна, ако сумата е по-малка от вероятната печалба, да се свърши работата би било по-правилното решение. Това, което искам да кажа, е, че с по-ефективни наемници военните действия, които преди не са били печеливши, сега могат да станат. Да предположим например, че има спорна територия с такива ценни полезни изкопаеми като антимон…