— Като антимоновите мини в колонията Броза, които брозаните откраднаха от нас — прекъсна го Уалко.
Клетус кимна. — Щях да го спомена. Това са много ценни мини сред блата и гори, които се простират на стотици мили във всички посоки без нито един град наблизо. Те се обработват от западнала колония от ловци, трапери и фермери. Тя притежава тези мини с помощта на войски, осигурени й от Коалицията — същата Коалиция, която взема своя пай от високата цена, дето сте принудени да плащате на брозаните за антимона.
Клетус млъкна и многозначително погледна Уалко. Лицето на председателя беше потъмняло.
— Тези мини бяха открити и разработени от нас върху земя, която купихме от брозаните. Коалицията дори не се опитва да прикрие факта, че тя подтикна брозаните да ги конфискуват. Това си беше чисто пиратство. — Уалко стисна челюсти и погледна през бюрото към Клетус. — Избрахте интересен пример. Да приемем само на теория, че ние проявим интерес към разходите и спестяванията, които могат да се получат от ефикасността на вашите дорсайци специално за този случай.
Една седмица по-късно Клетус пътуваше обратно за Дорсай с тримесечен договор за наемане на две хиляди войници и офицери. На връщане спря в Бакхала на Кълтис за да информира екзотите, че заемът им започва да дава резултат.
— Поздравления — каза му Мондар. — Уалко има репутация на човек, с когото много трудно се върши работа. Срещна ли големи трудности, докато го убедиш?
— Нямаше нужда да го убеждавам — отговори Клетус. — Преди да му пиша за пръв път, се запознах с положението на Нютон, що се отнася до несправедливостта му. Мините за антимон, които са основният източник на тази суровина за Нютон, се оказаха много подходящи. В писмата си след това се спрях на всички аспекти и предимствата на нашите части при новата им подготовка, които биха били чудесни за подобна ситуация, но без да споменавам мините за антимон в Броза. Естествено, той трудно би се въздържал да не използва информацията, която му дадох, точно за този случай. Мисля, че беше решил да ни наеме, за да върнем мините им, още преди да се срещнем. Ако аз не бях повдигнал въпроса, той щеше да го стори.
Мондар поклати глава със сдържана усмивка на възхищение. — Ти възползва ли се от това благоприятно развитие, за да обсъдиш плана за станция на Мар?
— Да. Вие трябва да изпратите представител, за да подпише окончателните документи, и сами ще се убедите, че умира от желание да сключи този договор.
Усмивката изчезна от лицето на Мондар.
— Искаш да кажеш, че се заинтересува сериозно? — невярващо го попита Мондар. — Интересува се от ситуация, в която те ще вложат толкова техника и професионално обслужване, само заради някаква печалба в далечна перспектива?
— Той не само е заинтересуван. Ще видите, че е решен да не изпуска на никаква цена този шанс. Това ще ви даде възможност да наложите вашите условия.
— Не мога да повярвам! — Мондар го гледаше втренчено. — Как, в името на вечността, си успял да го постигнеш?
— Не беше толкова трудно. Както ти самият каза, човекът обича да се пазари — но само от позицията на сила. След като разговорът ни за дорсайците беше приключен, аз се изпуснах, че съм тръгнал към Земята, където ще използвам семейните си връзки, за да ви издействам средства от Съюза за изграждане на силова електростанция на Мар. В първия момент той се заинтересува от идеята да получи подобна помощ от Съюза и за Нютон. Но след това случайно споменах каква финансова печалба ще реализира Съюзът след време в замяна на помощта си и това като че ли го накара да се замисли.
— Да — промърмори Мондар, — апетитите на нютонианците за кредит са известни.
— Точно така — продължи Клетус. — След като се издаде, знаех, че ще се хване на въдицата. Продължих да го подтиквам, докато накрая той сам не намекна, че неговата Организация на напредналите общества може да се заинтересува. Тоест да участва с малка част, например двайсет процента, от техниката или равностойна сума квалифициран персонал в замяна на петгодишна ипотека върху собственост тук, на Бакхала.
— Така ли? — Мондар се замисли. — Това не е малка цена, разбира се, но като се има предвид, че практически не съществуват шансове да получат каквито и да са пари от Съюза…
— Точно това му казах и аз — прекъсна го Клетус. — Цената беше прекалено висока, дори недопустима. Всъщност се изсмях в лицето му.
— Ти си направил това? — Чертите на Мондар се изостриха. — Клетус, не си постъпил много умно. Подобно предложение от председателя на Съвета на Нютон…
— Не е реалистично, както откровено му заявих и аз. Нямах намерение да ви донеса предложение, което със скъперничеството си е почти обидно. Все пак, казах му, имам задължения към моите дорсайци да поддържам добри отношения с правителствата на всички колонии в независимите светове. А и започвам да изпитвам съмнения, че изобщо споменах пред него за това. Всъщност съм упълномощен да говоря само с моите роднини и познати на Земята.