Той погледна Свахили, чието набраздено с белези черно лице беше наведено с интерес над картата. Майорът вдигна очи и срещна погледа на Клетус.
— Утре рано сутринта ще започнем тренировки за аклиматизация на хората. Те ще се провеждат на не повече от пет мили навътре в гората, на значително разстояние от границата между Нютон и Броза — Клетус посочи към червената линия, минаваща през гората на около двадесет мили от Деброй. — Мъжете ще тренират на отряди и групи и няма да се справят много добре. Изобщо няма да се справят добре. Ще е необходимо да стоят и през нощта и да ги държим там, докато офицерите не останат доволни. След това ще бъдат освободени група по група и ще им се разреши да се върнат в лагера. Искам последната група да излезе от гората след два дни и половина, считано от утре заран. Ще оставиш необходимите нареждания на твоите офицери.
— Аз няма ли да бъда там? — попита Свахили.
— Ти ще си с мен — отвърна Клетус. Погледна към високия млад капитан от дясната му страна. — Също и Арвид и двеста от най-добрите ни мъже. Ще се отделим от другите, щом навлезем в гората, ще се пръснем в групи от по двама-трима и ще тръгнем на север, за да се срещнем след четири дни на четири мили южно от Уотършед.
— Четири дни? — повтори Свахили. — Но това е повече от петдесет мили на ден пеш, по непознат терен.
— Точно така! — отвърна Клетус. — Ето защо никой — нютонианец или брозанец — не би заподозрял, че ще се опитаме да направим нещо подобно. Но ти и аз знаем, нали, майоре, че нашите най-добри мъже могат да го сторят.
Очите му срещнаха тези на Свахили върху тъмното спокойно лице.
— Да — потвърди майорът.
— Добре тогава — Клетус се отдръпна от масата. — Сега ще се нахраним, а тази вечер ще обсъдим подробностите. Искам ти и Арв да пътувате заедно. Аз ще взема с мен ръководителя на отряд Атайър и ще пътувам с него.
— Атайър? — изненада се Свахили.
— Точно така — отвърна сухо Клетус. — Нали ти ми каза, че е дошъл с нас.
— Да. — Колкото и да бе странно, Свахили прояви интерес към неподготвения новобранец Атайър. Очевидно повече от любопитство, отколкото от сантиментални подбуди, защото ако съществуваха двама съвършено различни мъже, това бяха майорът и ръководителят на отряд. Свахили несъмнено беше най-добрият сред новоподготвените дорсайци, изпреварвайки при тренировките всички, с изключение на Клетус. Явно, че преценката му не можеше да се повлияе от чувства. Той погледна с малко мрачна насмешка към Клетус. — И, разбира се, тъй като ще бъде с вас, сър…
— По целия път — отвърна спокойно Клетус. — Предполагам, че нямаш възражения срещу компанията на Арв?
— Не, сър — Свахили погледна високия млад комендант с нещо подобно — доколкото изобщо би могло да бъде — на одобрение.
— Чудесно. Можете да тръгвате тогава. Ще се срещнем тук един час след като се нахраним.
— Да.
Свахили излезе. Клетус се обърна към вратата и установи, че Арвид беше все още там, застанал почти на пътя му.
— Какво има, Арв? — попита го той.
— Сър… — започна младежът и очевидно не знаеше как да продължи.
Клетус не направи опит да му помогне. Стоеше и чакаше.
— Сър — повтори Арвид, — аз все още съм вашият адютант, нали?
— Да, ти си — отвърна Клетус.
— Тогава… — гласът на Арвид беше скован и някак безизразен. — Мога ли да попитам защо Атайър ще бъде с вас при тази акция, а не аз?
Клетус го изгледа студено. Арвид стоеше изпънат, само дясното му рамо се издаваше малко напред. Очевидно го придърпваше новата тъкан изгарянето, което беше получил на Бакхала, защитавайки Клетус от новоземлянските убийци.
— Не, коменданте — отвърна бавно Клетус. — Не можеш да ме питаш какво съм решил да правя — сега и въобще.
Те стояха и се гледаха един друг.
— Ясно ли е? — повтори Клетус след малко.
Арвид се изпъна още повече. Очите му се отклониха и погледът му се зарея в някаква точка на отсрещната стена.
— Да, сър — каза той.
— Тогава може би ще е по-добре да отидеш да вечеряш, не мислиш ли?
— Да, сър.
Арвид се обърна и излезе. След секунда Клетус въздъхна и излезе от стаята. Отиде в квартирата си, където му беше сервирана вечеря.
В девет часа на другата сутрин той се намираше на пет мили във вътрешността на гората заедно с ръководителя на отряд Атайър, когато Свахили се приближи до него и му подаде голяма колкото кибритена кутия панорамна карта. Клетус я пъхна в джоба на сивозелената си полева униформа.