Клетус се нахрани и отиде при Свахили и Арвид.
— Колко от хората са тук? — попита той Свахили.
— Двадесет и шест все още не са се появили. Повечето дойдоха един час след вас.
Клетус кимна.
— Добре. Тогава ще са се наспали до вечерта. А ние се захващаме за работа с останалите, които са си отпочинали. Първото, което ни трябва, е превозно средство.
Един шофьор на камион, плъзгащ се върху въздушни струи по шосето към Уотършед, изведнъж установи, че пътят му е препречен от половин дузина въоръжени мъже в сивосини униформи със синьо-белия знак на Организацията на напредналите общества върху горния джоб. Висок офицер с кръг от звезди върху пагоните на раменете си се качи върху стъпалото на кабината и отвори вратата.
— Излизай — каза му той. — Имаме нужда от този камион.
Два часа по-късно, точно преди залез слънце, същият автомобил влезе в Уотършед по шосето, необичайно пусто през последните 120 минути. В кабината седяха двама мъже без шапки. Откараха камиона направо в полицейското управление, което се занимаваше с поддържането на реда и закона в малкия миньорски град.
Машината спря на паркинга зад сградата на управлението и няколко минути по-късно отвътре се разнесоха обезпокоителни звуци. След малко утихнаха, а след още след няколко минути пожарната сирена на полицията изведнъж оживя, ревейки като някакво подивяло гигантско създание. Продължи да реве, докато хората се изсипваха от къщите и установяваха, че градът им е обкръжен, а по улиците патрулират въоръжени войници със синьо-бели знаменца на левия горен джоб на куртките. Преди да залезе слънцето, жителите на Уотършед бяха известени, че са пленени.
— Вие трябва да сте луди! Никога няма да успеете! — избухна управителят на амониевите мини, когато го доведоха заедно с кмета и началника на местната полиция в сградата на полицейското управление, където беше Клетус. — Армията на Броза е разквартирувана в столицата Броза, а това е само на два часа път оттук. Скоро ще разберат, че сте тук, и тогава…
— Те вече знаят — прекъсна го Клетус сухо. — Първото нещо, което направих, беше да използвам средствата ви за връзка, за да ги уведомя, че сме завзели Уотършед и мините.
Управителят на мините се вторачи в него.
— Сигурно сте луд! — изрече той най-накрая. — Мислите ли, че вашите петстотин души ще устоят на две дивизии?
— Най-вероятно няма да ни се наложи — отвърна Клетус. — Както и да е, това не е ваша работа. Всичко, което искам от вас и от другите двама господа, е да уверите хората, че не са изложени на опасност, стига да не излизат по улиците и да не правят опити да напускат града.
Гласът му не предразполагаше към спор. След няколко неуспешни опита за протест тримата местни управници се съгласиха да съобщят на гражданите неговите думи. След това той ги постави под охрана в полицейското управление.
В действителност първите части на брозанската армия започнаха да пристигат, преди да бяха изтекли и два часа. Летящи транспортни средства бяха натоварени с войници, които бързо обкръжиха града на двеста метра от него. През останалата част от деня пристигаха още части, тежки оръдия и бронирани коли. На зазоряване Клетус и Свахили прецениха, че около една дивизия, въоръжена с всичко — от ножове до лъчево оръжие, беше обкръжила града и неговите двеста окупатори.
Свахили беше в добро настроение. Подаде бинокъла на Клетус, след като огледа заобикалящата ги гориста местност. Двамата стояха на върха на комуникационната кула, най-високата постройка в града.
— Едва ли ще използват тежките оръдия срещу местното население — забеляза Свахили. — Което означава, че ще се приближат пеш — най-вероятно ще настъпят едновременно по целия периметър. Предполагам, че до един час ще атакуват.
— Не смятам така — отговори Клетус. — Мисля, че ще изпратят някого да преговаря.
Оказа се, че е прав. През следващите три часа обкръжилата ги брозанска армия не предприе нищо. Около обед, когато забуленото в облаци нютонианско слънце беше започнало да затопля този северен край, една командирска кола с развят бял флаг се измъкна бавно от сенките на гората и влезе в града. Посрещнаха я войници, които бяха инструктирани за такава среща, и я ескортираха до полицейското управление. От нея слязоха един дребен, около шестдесетгодишен запасен генерал, придружен от закръглен мъж, около десет години по-млад, със знаци на полковник. Влязоха в сградата. Клетус ги прие в кабинета на началника на полицията.
— Дойдох тук, за да ви предложа условия за предаване — генералът спря, загледан в знаците върху пагоните на Клетус. — Не мога да разбера вашия чин?