— Маршал — отговори Клетус. — Преди известно време направихме реорганизация на чиновете на Дорсай. Маршал Клетус Греъм.
— О? Генерал Джеймс Ван Дасел. А това е полковник Офер. Както вече казах, тук сме, за да ви предложим условия за капитулация…
— Ако въпросът беше само в капитулацията, вие едва ли щяхте да дойдете, нали, генерале? — прекъсна го Клетус. — Мисля, много добре ви е известно, че не може да става и дума да се предадем.
— Не? — повдигна вежди учтиво Ван Дасел. — Може би ще трябва да ви уведомя, че сте обкръжени от почти цяла дивизия с пълно въоръжение.
— Този факт ми е известен. Също както и на вас ви е напълно известен фактът, че ние имаме малко повече от петстотин цивилни.
— Да, и ние ще ви държим много строго отговорни за тях. Трябва да ви предупредя, че ако им се случи нещо лошо, либералните условия за капитулация, които искаме да ви предложим…
— Не си играйте с търпението ми, генерале — прекъсна го отново Клетус. — Ние държим тези цивилни като заложници срещу всякакви враждебни действия от страна на вашите сили. Аз ви очаквах тук, за да ви информирам за неотложните стъпки, които ще бъдат предприети от Организацията на напредналите общества, отнасящи се до Уотършед и мините. Без съмнение ви е известно, че те са разработени върху земя, закупена законно от Организацията, а експлоатацията им до този момент от Броза се смята за незаконна от международния съд тук, на Нютон… Въпреки че досега Броза успяваше да се противопостави на съдебното нареждане да ги върне на Организацията на напредналите общества. Нашите експедиционни сили вече уведомиха Организацията, че тяхната законна собственост върху мините е възстановена, а аз бях информиран, че първите контингенти редовни войски на ОНО ще пристигнат тук в 18,00 часа, за да подкрепят моя отряд и да поемат функциите си на редовни окупационни части… — Клетус направи пауза.
— Аз определено няма да позволя на никакви окупационни части да влязат тук — заяви почти меко Ван Дасел.
— В такъв случай ви съветвам да се допитате до вашите политически власти, преди да предприемете каквито и да било действия — каза Клетус. — Повтарям, ще държим жителите на града като заложници, гарантиращи доброто държание на вашите войски.
— Нито пък имам желание да бъда изнудван — продължи Ван Дасел. — Ще очаквам съобщение за съгласието ви да се предадете до изтичането на следващите два часа.
— А аз, както казах, ще ви държа отговорен за каквито и да било враждебни действия до пристигането на редовните войски на Организацията на напредналите общества.
След тези взаимни изявление те се разделиха любезно. Ван Дасел и неговият полковник се върнаха при брозанските части, обкръжили града. Клетус повика Свахили и Арвид да обядват заедно.
— Но какво ще стане, ако той реши да ни атакува преди да пристигнат подкрепленията? — попита Свахили.
— Няма да го направи — отвърна Клетус. — Неговото положение е достатъчно лошо и в момента. Първият въпрос, който ще му зададат брозанските политици, е как е допуснал да завземем града и мините. Кариерата му може и да оцелее след този въпрос, но само докато няма човешки жертви от страна на Броза. Той знае, че и аз съм наясно, затова Ван Дасел няма да поеме рискове.
И наистина Ван Дасел не предприе нищо. Неговата дивизия продължи да си седи кротко около Уотършед и след изтичане на срока за капитулация, а също и когато започнаха да пристигат подкрепленията на Организацията на напредналите общества. През следващата нощ той тихичко изтегли войските си. А при изгрева, когато войниците от ОНО започнаха да разчистват местността извън града, за да си устроят временен лагер, не откриха нито един брозански войник в радиус от двеста мили.
— Много добре! — каза Уалко ентусиазирано, когато пристигна с последната от своите части и влезе в кабинета на Клетус в сградата на полицейското управление. — Вие и вашите дорсайци свършихте прекрасна работа. Можете да си тръгнете, когато пожелаете.
— Веднага щом ни платите.
Уалко се усмихна лукаво.
— Не се и съмнявах, че с нетърпение ще очаквате да получите възнаграждението си. Затова го донесох с мен.
Той постави върху бюрото едно плоско куфарче между тях, извади разписка, подаде я на Клетус, сетне започна да вади златни кредити и да ги трупа пред него.
Клетус не обърна внимание на разписката, а наблюдаваше със студено изражение нарастването на купчината. Когато накрая Уалко привърши и го погледна с нова широка усмивка, той не му се усмихна в отговор, а поклати глава.
— Това е по-малко от половината от договорената сума.
Уалко продължи да се усмихва.