Очите на Джеймс заблестяха като очи на змия, отразяващи светлината.
— Колко? — рязко попита той.
— Стандартното заплащане на обикновени наемни войници — отвърна Клетус.
— Че това е едва една трета от исканото от вас за вашите дорсайци! — Гласът на Джеймс се извиси. — Значи ни продавате стока на една цена, а купувате от нас на друга? — Това е въпрос на покупко-продажба на два различни продукта — отговори Клетус невъзмутимо. — Дорсайците си струват цената заради подготовката им и защото досега са си създали такава репутация. Вашите хора нямат нито подготовката, нито репутацията им. Те струват толкова, колкото съм готов да платя за тях. От друга страна, от тях няма да се изисква много. Ще бъдат използвани главно като сили за отвличане на вниманието, подобно на нашите десантни парашутни части при пленяването на Маргарета, на Фрийланд.
Завладяването на Маргарета на Фрийланд беше последният от серия успешни ангажименти, спечелени от новоподготвените дорсайци под командването на Клетус. Беше изминала една година от завземането на амониевите мини на Нютон. През това време бяха провели няколко акции, завършили с почти безкръвни победи: в световете на Касида, планетата сестра на Нютон, на Св.Мари, един малък свят под слънцето на Процион заедно с Мар и Кълтис, и последната — на Фрийланд, която заедно с Нова Земя беше единствената населена планета под звездата на Сириус.
Маргарета беше голям остров в океана, на около триста мили от северния бряг на основния континент на Фрийланд. Той беше нападнат и завладян от най-близката колония на континента. Правителството на острова, намиращо се в изгнание, беше събрало средства да наеме дорсайците, за да им върнат родната земя.
Клетус се беше престорил, че извършва парашутен десант над столицата с една група неподготвени дорсайци. А междувременно изпрати хиляди подготвени дорсайци на острова, които се добраха до различни точки на брега с плуване. Нашествениците предизвикаха стотици спонтанни бунтове сред местното население, което беше чуло за десанта.
Изправени пред бунтове отвътре и евентуална атака отвън, основните части на врага прецениха, че е по-благоразумно да напуснат острова и се отправиха към родната си колония. Връщайки се там, узнаха колко малко са били войските, които ги накараха да си тръгнат, и бързо поеха обратно към Маргарета.
Но когато повторно стигнаха до острова, видяха, че по всички брегове са запалени огньове — населението се беше надигнало, въоръжено и този път готово по-скоро да умре, отколкото да допусне и един-единствен нашественик.
Както и останалите военни успехи на Клетус, и тази победа беше постигната чрез грижливо съчетаване на въображение и философия. Другите колонизирани светове смятаха това за почти свръхчовешки способности на дорсайските войници. Ясно беше, че въпреки очевидното си нежелание да приеме предложението на Клетус, Джеймс беше запознат с фактите. Типично за старейшини като него беше, че те или са „за“, или са „против“, но никога не биха проявили нерешителност.
Клетус си тръгна, убеден, че е успял да посее идеята в съзнанието на фрийландеца, и готов да изчака развитието й.
Той се качи на междузвезден кораб за Нова Земя, планетата сестра на Фрийланд, където го очакваха неговите дорсайци и нова военна акция. Маркус Додс, най-старшият след Ичан, го посрещна в дорсайския лагер извън Адониер, главния град на колонията Брета, която им беше работодателят на Нова Земя. Независимо от двете нови звезди върху пагоните, показващи, че е армейски командир на дивизия наемници, лицето му беше загрижено.
— Спейнвил се е обединил с още четири или пет други градове-държави — съобщи той на Клетус веднага щом останаха сами в кабинета на Маркус. — Нарекли са се Централно обединение и са събрали армия от повече от двадесет хиляди редовни войници. Не само това — те са готови и ни чакат. Нямаме възможност да използваме изненадата, както правехме при другите акции, а дивизията, която сте ми дали, се състои от по-малко от пет хиляди души.
— Всичко това е вярно — каза замислено Клетус. — Какво предлагаш да направим?
— Да развалим договора с Брета — изрече Маркус убедено. — Не бихме могли да тръгнем срещу обединената армия без достатъчно хора. А с колко новоподготвени дорсайци разполагаме? Определено не повече от двеста. Нямаме друг избор, освен да развалим договора. Можете да наблегнете на факта, че положението се е променило, след като са ни наели. Брета сигурно ще протестира, но отговорните хора в другите колонии, които искат да ни наемат, ще разберат. Не разполагаме с части и това е.