— Не! — Клетус стана от стола до бюрото на Маркус и се приближи до картата. Върху нея бе изобразена равнинната вътрешноконтинентална земя, която Брета делеше със своите съперници — пет други колонии. Всяка от тях се състоеше от множество земеделски стопанства, разположени около един голям град, откъдето произлизаше наименованието им — градове-държави. — Не желая да развалям договори независимо от това, колко добра е мотивировката ми.
Той проучваше картата известно време. Брета, с един тесен коридор до брега, беше заобиколена от градовете-държави откъм четири от петте си страни. Преди производственият център снабдяваше градовете-държави с по-голяма част от техниката, която им беше необходима, и в замяна купуваше от тях селскостопанска продукция. Но после Спейнвил, най-големият от петте градове-държави, разви своя промишленост, подбуждайки към подобни действия и останалите. Един от тях, наречен Армой, реши да създаде летище за далечни полети, съперничещо на съществуващото в колонията Брета.
И сега, когато икономическата амбиция ярко се беше разгоряла в бившите селскостопански колонии, Спейнвил, който граничеше с коридора на Брета до брега, реши да изяви претенции върху него. Заплашваше да го завладее със сила, ако колонията не го даде доброволно. Това беше и причината за присъствието на дорсайците.
— От друга страна — обърна се Клетус към Маркус, — ако те повярват, че сме получили подкрепления, може да има същия ефект, както ако наистина получим.
— А как ще ги накарате да го повярват? — заинтересува се Маркус.
— Ще трябва да се обмисли. Независимо от всичко се връщам веднага на Дорсай, все едно че отивам за още хора, а по пътя ще се опитам да измисля план.
Клетус не губеше време. Късно вечерта, след едно безумно пътуване с атмосферен кораб около Нова Земя, той се озова в междузвезден кораб, чиято следваща спирка беше Дорсай. Три дни по-късно беше във Форали. Мелиса го посрещна на входа на тяхната къща с топлина, която беше изненадваща. След сватбата тя бавно смекчи държанието си, а след раждането на сина им преди три месеца този процес се ускори. За разлика от онези, които преди бяха много близки с Клетус, а сега се бяха отдръпнали от него.
Типичен пример беше Ичан, чийто поздрав към Клетус беше толкова предпазлив и безразличен, сякаш поздравяваше непознат. При първия удобен случай отдели Клетус от Мелиса и детето и се обърна грубо към зет си:
— Видя ли това? — попита го, разпръсквайки различни изрезки от вестници върху бюрото. Намираха се в кабинета на Клетус в западното крило на къщата. — Всичките са от агенциите за новини на Земята — от Съюза и от Коалицията.
Клетус прегледа изрезките. Всички без изключение се отнасяха за него и за Дорсай. И не само това — техният ругателен тон така си приличаше, че можеха да бъдат продукт само на един и същ източник.
— Виждаш ли? — предизвика го Ичан, когато най-накрая Клетус откъсна поглед от изрезките. — Първа агенцията на Коалицията започна да те нарича пират, след онази работа на Бакхала. Сега и Съюзът е започнал същото. Онези градове-държави, срещу които са те наели, са подкрепяни с помощ и инвестиции както от Съюза, така и от Коалицията. Ако не вземеш мерки, ще те преследват и двамата. Погледни — мургавият му пръст се заби в една от изрезките, — прочети какво е казал Дау де Кастрис в една своя реч в Делхи: "Дори и да няма друго, хората от Коалицията и от Съюза трябва да се обединят, за да порицаят бившия ренегат от Съюза Греъм…
Клетус се разсмя.
— Ти смяташ това за смешно? — мрачно каза Ичан.
— Само заради предсказуемостта и очевидността на намеренията на Дау.
— Искаш да кажеш, че ти си очаквал това — очаквал си Де Кастрис да изнася такива речи? — настоя Ичан.
— Да. Но това няма значение. Тук съм, за да организирам транспортирането на въображаема допълнителна дивизия в Брета. Имам нужда поне от два междузвездни кораба. Може би ще успеем да наемем празния курс на няколко товарни кораба, за да ги заблудим…
— Може би ще бъде по-добре първо да чуеш още нещо — прекъсна го Ичан. — Знаеш ли, че губиш Свахили?
Клетус повдигна вежди.
— Не — промълви той. — Но не е изненадващо.
Ичан отвори едно чекмедже в бюрото на Клетус, извади бланка за оставка и я плъзна върху изрезките. Клетус я погледна — беше попълнена и подписана от Свахили, вече генерал. Повишенията бяха споходили бързо всички, които тръгнаха с Клетус от самото начало. Само Арвид си оставаше все още командир, което беше равностойно на стария му чин капитан. Ичан се отказа от повишение. За разлика от тях предишният негоден за нищо Бил Атайър сега беше с един чин по-напред от Арвид и го деляха само две степени до армейски командир на полк.