Дори и сега, когато първият шок премина, всичко заедно — светлина, цвят, мирис и звук, накараха Клетус да се вцепени за миг. От това състояние го извади ръката на Мондар, допряна до лакътя му.
— Ето че идва и военната кола — каза той, като го отвеждаше. Превозното средство, което спомена, тъкмо се показваше иззад постройката, следвано от пътническия автобус. — Освен ако не предпочитате да пътувате с автобуса заедно с багажа, жените и обикновените граждани.
— Не, благодаря. Ще се присъединя към вас — отговори Клетус.
— Оттук тогава — посочи Мондар.
Клетус тръгна с него към двете коли, които се приближиха и спряха. Военната кола беше транспортно средство с плазмен двигател на въздушна възглавница, с вериги, които можеше да спусне при преминаване на по-неудобните участъци от пътя. Изглеждаше като бронирана версия на спортните коли, които се използваха при големите състезания. Ичан Кан и Мелиса бяха вече вътре, заели една от двете седалки за пътници. Отпред, на откритото място за оператора, седеше млад кръглолик войник, а до него лежеше специален модел картечен пистолет.
Докато се качваше в колата, Клетус хвърли любопитен поглед на неудобното ръчно оръжие. Това беше първият подобен пистолет, който виждаше в употреба — въпреки че в академията беше имал възможността да държи и дори да стреля с такъв. Представляваше хибрид, стопроцентов мелез, създаден първоначално за потушаване на масови безредици. Но при оперативни действия той по-скоро се превръщаше в ненужна вещ, защото всяка прашинка можеше да парализира някоя съществена част от сложния му механизъм още през първия половин час на сражението.
С правилна настройка в него можеше да се използва всичко — от единични сачми калибър 0,29 до самонасочващи се шрапнели, тежки осем унции1. Това беше непрактично оръжие, което караше тактическото въображение на Клетус да се развихря, измисляйки му неортодоксални приложения в необичайни ситуации.
Двамата с Мондар се настаниха в колата. Със съскане на компресора тежкото тяло се издигна десет сантиметра над бетона и се плъзна върху въздушната възглавница. Пред тях се откри проход в джунглата и малко след това се понесоха по тесен извиващ се път с дълбоки канавки от двете страни, които неуспешно се опитваха да отблъснат джунглата, извисяваща се като арка над главите им.
— Изненадан съм, че не сте се опитали да разчистите с огън или с химически средства по-широка площ около пътя — обърна се Клетус към Мондар.
— Направили сме го на важните военни пътища — обясни екзотът. — Напоследък не ни достига работна ръка, а и местната растителност се разпространява много бързо. Опитваме се да садим покрай пътищата различни видове семена или треви от Земята, за да отблъснем местните видове, но и в лабораториите не ни достигат хора.
— Обслужването и снабдяването са трудни — вметна Ичан Кан, докосвайки покровителствено десния край на покритите си с помада посивели мустаци. Колата се натъкна на гигантско пълзящо растение, простряло се насред пътя, и беше принудена да свали веригите си, за да пропълзи над него.
— Какво мислите за този картечен пистолет? — попита Клетус наемника от Дорсай. Думите му прозвучаха накъсано поради тръскането на колата.
— Погрешно въоръжение за малки армии… — Колата отново плавно се издигна, оставяйки пълзящото растението зад себе си. — Картечни пистолети, използване на ултразвук за блокиране или унищожаване компонентите на противниковото оръжие — всичко става все по-сложно. А колкото е по-сложно, толкова е по-трудна задачата на снабдяването, по-трудно се поддържат ударните сили в готовност.
— Какво според вас трябва да се направи тогава? — попита Клетус. — Обратно към лъковете, ножовете и късите мечове?
— А защо не? — каза изненадващо Ичан Кан и в монотонния му глас прозвуча нова нотка на ентусиазъм. — Един човек с лък на съответната позиция и в съответното време струва колкото един корпус тежка артилерия половин час по-късно и десет мили по-надолу от мястото, където би трябвало да бъде. Как беше: „… поради липса на гвоздей един кон беше загубен…“?