Когато вратата зад тях се затвори, го връхлетя вълна от умора, с която се беше борил от дни и часове. Той се залюля както стоеше и усети как Ичан го хвана за лакътя.
— Не, добре съм — каза той. Зрението му се избистри и той погледна към загриженото лице на Ичан. — Просто съм уморен, това е всичко. Ще отида да дремна и ще се заемем с работата след вечеря.
Придружен от Ичан той напусна кабинета, чувствайки се като че ли върви по възглавници, и отиде в спалнята. Леглото беше пред него; той се опусна върху примамващата покривка без да се опита да свали дори и ботушите си… И това беше последното, което си спомняше.
Събуди се малко преди залез слънце, вечеря леко и поигра половин час със сина си. След което заедно с Ичан се затвориха в кабинета му и се нахвърлиха върху купчината документи. Сортираха писмата на две групи, в едната, тези на които Клетус трябваше да отговори сам, а в другата, тези на които можеше да отговори и Ичан, с няколко указания от негова страна. Двамата мъже диктуваха почти до зазоряване докато накрая бюрото беше разчистено и бяха изпратени, заповеди до всички дорсайски части.
На следващия ден интервюто с нютонианския управител Уалко беше кратко и неприятно. То щеше да бъде изпълнено с язвителност и безкрайно дълго, ако Клетус не беше прекъснал мъглявите обвиненията на Уалко.
— Договорът, който подписах с вас — каза му Клетус — включваше завземането на амониевите мини и Уотършед, и връщането им на вас. Не сме давали гаранции, че вие ще можете да ги задържите. Това беше ваша работа, както и споразумението, което можехте да постигнете с Броза.
— Ние се споразумяхме — отвърна Уалко. — Но сега те изведнъж получиха подкрепления от петнадесет хиляди войници на Съюза и Коалицията, и в знак на уважение към този деКастрис не искат да ги откажат. Твърдят, че са го извършили по принуда.
— А не са ли? — попита Клетус.
— Не в това е въпросът! Въпросът е, че се нуждаем от вас и вашите дорсайски войски веднага, за да се противопоставим на тези петнадесет хиляди войника от Земята, които брозаните държат над нас като меч.
Клетус поклати глава.
— Съжалявам. Точно в момента имам изключително много заявки за моите наемници. Освен това самият аз не съм свободен за да дойда на Нютон.
Лицето на Уалко застина.
— Вие ни въвлякохте в това, а сега, когато имаме неприятности ни оставяте да се справяме сами. Това ли наричате справедливост?
— А беше ли спомената справедливост когато подписахте оригиналния договор? — отвърна мрачно Клетус. — Не си спомнят такова нещо. Ако целта е била справедливостта, то тогава съм принуден да ви посоча, че макар и мините да са били разработени с ваши средства и експерти, това е било така защото сте се възползвали от бедността на Броза, която не им е позволявала сами да ги разработят. Вие може да имате финансов интерес в тях, но брозаните имат морални права над тях — те са техни естествени природни богатства. Ако погледнете нещата от тази страна, трудно бихте могли да отречете моралните им права… — той спря изведнъж.
— Извинете — каза сухо той. — Напоследък съм малко преуморен. Отдавна със се отказал да мисля вместо другите. Вече ви казах, че не мога да ви предоставя нито себе си, нито такъв експедиционен корпус, какъвто искате.
— Тогава какво ще направите за нас? — промълви Уалко.
— Мога да ви изпратя известно количество хора, които да поемат командването на вашите войски, ако подпишем договор, че ще ги оставите сами да вземат всички решения.
— Какво? — почти изкрещя Уалко. — Това е по-лошо от нищо!
— Ще бъда изключително доволен, да не ви предоставя нищо, щом предпочитате това. Ако е така, моля да ми кажете. Времето ми е съвсем ограничено.
Настъпи кратка пауза. Постепенно чертите върху лицето на Уалко се отпуснаха и на него се изписа нещо, много близо до отчаяние.
— Ще вземем вашите офицери — каза той след дълбока въздишка.
— Добре. До два дена полковник Кан ще изготви договора ви. Можете да обсъдите условията с него — каза Клетус. — А сега, ако ме извините…
Уалко си тръгна. Клетус повика Дейвид Ап Морган, един от старите офицери на Ичан, който беше станал сега старши полеви командир, и му възложи задачата да подбере офицерите, които трябваше да бъдат изпратени на Нютон, за да поемат командването на войските на Организацията на напредналите общества.
— Естествено, можеш да се откажеш — каза му Клетус.
— Знаеш, че няма да го направя — каза Дейвид Ап Морган. — Какво искаш да направя?
— Благодаря ти. Е, добре. Ще ти дам около хиляда двеста и петдесет човека, като всеки от тях ще бъде повишен поне с един чин от сегашния си. Ще имаш за ръководители на отряди бивши подофицери и сержанти. Използвай ги за да замениш местните офицери — имам предвид всички. Ще бъде подписан договор, който ти дава пълна власт по военните въпроси. Старай се да запазиш тази власт. Не давай никаква възможност на Уалко и неговото правителство да се намесват независимо от обстоятелствата. Кажи им, че ако не те оставят на мира, ще изтеглиш хората и ще се върнеш.