Дейвид кимна. — Да, сър. Някакъв план за операцията?
— Старай само да не водиш сражения и стационарни битки. Вероятно няма нужда да ти го казвам. И сам знаеш, че онези войски няма да са добри в стационарни сражения. Накарай силите на Съюза и Коалицията да те преследват — и нека го правят непрекъснато. Разходи ги по цялата карта. Удряй само дотолкова, доколкото да ги им подклаждаш огъня, а ако се приближат прекалено, разпръсни се на партизански групи. Направи всичко възможно за да ги дразниш, но гледай да минеш с минимум човешки жертви. — Ще го направя. Нещо друго?
— Не. Постарай се да им струва много скъпо — отговори Клетус. — Не прави удари освен, ако не можеш да ги избегнеш. Нека човешките им жертви да са малки, а материалните щети големи. Колкото повече войници имат, толкова повече ще им липсват храна, оборудване и други запаси, които се надявам, че ти ще унищожиш, като използваш всяка възможност, която се появи.
— Разбрано — каза Дейвид и си тръгна, подсвирквайки, към дома си Фал Морган, който беше съвсем наблизо. Подобно на всички членове от неговото семейство и той имаше приятен глас, а също така умееше да свири с уста сложни и приятни мелодии. Най-неочаквано, чувайки звукът, който заглъхваше в хола на неговия дом, Клетус си припомни една песен, която Мелиса му беше изпяла и изсвирила някога. Беше една малка, тъжна, прекрасна мелодия, създадена от млад член на семейство Ап Морган, загинал при някаква битка, когато Мелиса била много по-млада.
Той не успя да си я припомни цялата, но в нея се разказваше за спомените на младия войник за родната му къща, докато чака да започне битката на някакъв далечен свят. …Фал Морган, Фал Морган, в такова сиво утро като днешното усещам твоите стени и покрива около мен…
Клетус отблъсна от съзнанието си припева на песничката и отново се зае със задачата да подбере хората, които да изпрати с Дейвид.
През последвалите седмици заявките за дорсайски войници непрестанно пристигаха. Навсякъде където Клетус беше спечелил преди битка, сега действаха войските на Съюза и Коалицията, опитвайки се да унищожат всичко, което беше постигнал.
Усилията на земните сили бяха непохватни и грандиозни. Заедно, Съюзът и Коалицията, разполагаха с повече от половин милион военни, пръснати във всички нови светове. Ако този половин милион действаше ефективно в сраженията, които Дау деКастрис се опитваше да ръководи, то всякаква съпротива от страна на дорсайците и атакуваните колонии едва ли би продължила повече от два дена.
Оказа се, че половината от този половин милион бяха заети в окупационни действия. Освен това между бившите офицери от Съюза и новите им партньори от Коалицията съществуваха дълбоки подозрения и стари вражди; също така съществуваше мързел и некомпетентност на всички военни и политически нива както и груби грешки, които бяха неминуем резултат от дезорганизацията в една толкова огромна, и набързо създадена военна единица.
Независимо от това, оставаше една значителна част от около осемдесет хиляди добре подготвени и прекрасно екипирани войници, която трябваше да се справи с двеста хиляди почти безполезни и практически неекипирани колониални войски плюс една шепа дорсайци. Клетус трудно би могъл да събере и двадесет хиляди дорсайци дори и да измъкнеше всеки мъж, включително и тези на патерици.
Да изпраща малки контингенти от дорсайци да поемат командването на колониалните войски беше едно разрешение; но само ако самите войски имаха някаква подготовка. Където такава не съществуваше — като на Касида — или където изобщо нямаха войски, които да бъдат командвани — като на Св. Мари — трябваше да се изпращат цели контингенти дорсайци.
— Но защо не спрем? — настоя Мелиса един ден, връщайки се разстроена от посещение в един дом, където бяха загубили поредния мъж от семейството. — Защо просто не спрем да изпращаме мъже?
— По същата причина поради която Коалицията и Съюзът са се обединили и изпращат хора навсякъде за да унищожат постигнатото от нас — отговори й Клетус. — Ако успеят да ни бият по всички места, те ще унищожат нашата стойност като наемни войници. Точно към това се стреми Дау. След това ще дойдат на Дорсай за да ни заличат.