— Но въпреки това си дошъл? Аз не бих го направил. — Дау отпи от питието си. — Или може би си дошъл да се предложиш вместо свободата на Дорсай? Ако е така, постъпил си глупаво. Аз и без това ще го освободя. Всичко което направи е, че ми спести неприятностите да те преследвам по целия свят. Знаеш, че ще трябва да те отведа на Земята.
— Сигурен съм — каза Клетус. — За да бъда изправен пред съд, който ще завърши със смъртна присъда. Която можеш да замениш с доживотен затвор — след което ще ме затворят някъде и най-вероятно безшумно ще изчезна.
— Точно така — отбеляза Дау.
Клетус погледна часовника на ръката си.
— Колко време измина от момента, в който вашите екрани уловиха кораба, с който пристигнах? — попита той.
— Около шест часа. — Дау остави напитката си и се изправи. — Не ми казвай, че си дошъл тук с надеждата, че ще те освободят? Може би шепата офицери, които беше оставил тук, да имат екран и да са уловили твоето пристигане. Но Клетус, ние ги преследваме по двадесет и четири часа на ден от момента, в който кацнахме. Те са прекалено заети да бягат, за да се притесняват за теб, дори и да имаха достатъчно сили и оръжие, за да предприемат нещо.
Той погледна втренчено Клетус за секунда.
— Въпреки това — каза той, обръщайки се към Свахили — няма да поемаме никакви рискове. Върви и кажи на местния командващ, да огради с кордон летището за совалки във Форали. И нареди една совалка да дойде от корабите. Ще качим Греъм на борда колкото може по-бързо. — Той отново погледна към Клетус. — Няма да си позволя да те подценя точно сега.
Свахили излезе, като подаде преди това пушката си на Дау.
— Ти никога не си престанал да ме подценяваш. И точно това те доведе тук — каза Клетус.
Дау се усмихна.
— Да. Това което казвам е пълната истина — продължи Клетус. — Имах нужда от лост за да променя историята и се спрях на теб. От момента, в който седнах на твоята маса на кораба, аз се заех със задачата да те накарам да се включиш в играта.
Дау облегна ръката, с която държеше оръжието, върху бара, като продължаваше да държи под прицел Клетус.
— Отдалечи се от него, Мондар — каза той на екзота, който през цялото време стоеше малко зад Клетус. — Не бих могъл да предположа, че би се жертвал, за да му дадеш възможност да се измъкне, но няма защо да рискувам.
Мондар се измести.
— Продължавай, Клетус — каза Дау. — Разполагаме с още малко време, докато чакаме. Не вярвам изобщо на това, което казваш, но ако си имал и най-малката възможност да ме манипулираш, бих искал да го узная.
— Няма много за казване. Започнах с това, че привлякох вниманието ти към мен. После ти показах военния си гений. След това започнах да създавам име за себе си сред новите светове, знаейки, че това ще ти даде идея — идеята, че би могъл да използваш това, което правех, като извинение за това, което сам искаш.
— И какво беше това? — Пушката в ръката на Дау не трепваше.
— Личен контрол върху Съюза и Коалицията — и чрез тях върху новите светове — отговори Клетус. — Ти нарече моя успех заплаха за Съюза и Коалицията и успя да ги убедиш да обединят силите си под твое командване. След като пое командването реши, че единственото което трябва да направиш е, така да разпръснеш дорсайците, че да можеш да ги победиш. След това ще ме плениш и ще използваш популярността си и военната си мощ за да подмениш политическите водачи в Съюза и Коалицията с военни хунти. Естествено, генералите, които би избрал за военните хунти щяха да бъдат твои хора — и след време щяха да ти предложат да поемеш управлението на Земята.
Свахили се върна в стаята. Дау му подаде пушката. Свахили я пое и пресече стаята без да изпуска от прицел Клетус.
— Още колко време? — попита Дау.
— Двадесет минути — отговори Свахили. Дау замислено изгледа Клетус.
— Може би един съд би бил голям риск, все пак — той спря.
Отвън се разнесоха викове и остро изсвирване на автоматични пушки, последвано от свистенето на поне едно лъчево оръжие. Свахили изтича към вратата.
— Не! — изкрещя Дау. Свахили спря и се завъртя. Дау посочи към Клетус. — Застреляй го!
Свахили насочи пушката. Чу се един звук подобен на счупване на клечка. Свахили внезапно спря, извърна се към Ичан, който все още седеше на стола си, но сега държеше същия плосък, малък пистолет, без дългото дуло, който беше използвал преди много време, в обърнатата кола, когато той, с Мелиса, Мондар и Клетус бяха попаднали на засада.
Свахили рязко и тежко се опусна на колене върху килима. Лъчевата пушка се изплъзна от ръцете му. Той падна настрани и остана да лежи така. Дау бързо се наведе към падналото оръжие.