— Мистър… кой казахте? — попита след кратка пауза д-р Греъм.
— Стенли Тебъл.
— Норена познава ли го?
— Сигурно знае за него. Едва ли са се срещали. Разбирам какво ви безпокои? Не се пуска с непознат седемнадесетгодишно момиче. Осъзнавам загрижеността ви, но е абсолютно спешно. Ще бъда откровен. Майката умира. Бих ви посъветвал да съобщите на Норена за мен. Тя ме познава добре. Нека ми се обади, аз ще й обясня за мистър Тебъл. Телефонът ми в Сийкъм е 556. Последва нова пауза и тогава д-р Греъм каза:
— Няма нужда, ще изпратя Норена с мистър Тебъл. Съжалявам много за случилото се.
— Благодаря.
— Норена ще бъде готова след половин час. Дочуване, мистър Едрис.
Щом затвори на лицето му светна лукава усмивка. Започна да танцува с прикляквания, като при казашки танц. Дребната му фигура сякаш олицетворяваше злото.
Д-р Греъм, висок, оплешивяващ, с неспокоен темперамент, сновеше нервно из големия си кабинет. Беше скръстил кокалестите си ръце. До края на семестъра оставаха само три дни и имаше много неща за довършване. Нещастието с Норена, една от любимките му, го разстрои. Не можеше да се заеме с нищо, докато не уреди изпращането. Беше съобщил на момичето. Каза и, че чакат всеки момент да пристигне адвокатът на майка и, за да я заведе у дома.
Норена не беше особено привлекателна. Носеше очила със сини пластмасови рамки, имаше хубава фигура и добре поддържана лъскава руса коса.
— Ще умре ли? — попита го тя.
— Зле е Норена. Бъди храбра! Мисля, че мистър Едрис щеше да каже ако е в опасност. Каза, че е зле — измъкна се от истината мистър Греъм.
Продължаваше да кръстосва кабинета, когато прислужницата съобщи за Стенли Тебъл.
— Покани го — каза й той.
Филип Алжир влезе с шапка в ръка. Лицето му изразяваше подходящи за случая тъга, състрадание и приятелско чувство. Той се хареса на мистър Греъм, който си помисли, че пред него стои човек, чиято същност е изписана на лицето.
— Съжалявам, че ви безпокоя толкова рано — каза Алжир със звучния си баритон. Позволи си съвсем лека, тъжна усмивка. — Мога да си представя… краят на срока е толкова скоро. Сигурно сте страшно зает. Но се случи това нещастие и сметнах, че веднага трябва да дойда.
— Да, разбира се — д-р Греъм му посочи стол да седне. — Седнете, моля. Как е мисис Девън?
— Много зле, страхувам се… Съобщихте ли на Норена?
— Да, съобщих. Тя, разбира се, е шокирана. Не казах за най-лошото.
— А то може да се случи. Трябва да бързаме. Дори и сега може да не успеем.
— Тя е готова. — Д-р Греъм натисна звънеца на бюрото си.
— В коя болница е мисис Девън?
Готов за такъв въпрос, Алжир убедително отговори. — Всичко беше толкова бързо, мистър Едрис пропусна да ми каже. Първо ще отидем при него, а след това в болницата. Ще се погрижа да ви информират, докторе.
Прислужницата дойде до вратата.
— Кажете на мис Девън, че сме готови — кратко нареди д-р Греъм.
Когато тя си отиде, Алжир се изправи и тръгна към прозореца. Искаше да отвлече вниманието на д-р Греъм и да избегне неудобни въпроси. Загледа се в двора на колежа.
— Чудесно място, докторе. Радвам се, че го видях. Често Клиенти ме питат за подходящо училище. С радост ще ви препоръчам.
Д-р Греъм засия.
— Много мило от ваша страна. Мога да ви дам и проспекти за колежа.
— Разбира се.
Д-р Греъм извади няколко проспекта. Алжир ги заразглежда с интерес. Въпросите, които задаваше отвлякоха вниманието на д-р Греъм.
Накрая се почука и той отиде да отвори.
— Влез, Норена. Мистър Тебъл пристигна. Момичето застана сковано на вратата. Носеше сива плисирана пола, бяла блуза, малка черна шапка и черни обувки. На ръката си бе преметнала сиво сако. Приличаше на момиче от колеж, облечено в най-хубавите си дрехи.
Греъм забеляза, че е плакала. Очите й бяха зачервени и подути. Беше бледа, но успя леко да се усмихне, когато Алжир се приближи с приятна, сдържана усмивка.
— Никога не сме се срещали, Норена, — каза той. — Грижа се за нещата на майка ти. Често сме говорили за теб. Хубаво щеше да е тази среща да бе станала при по-добри обстоятелства.
— Да, мистър Тебъл, — отвърна Норена и отклони поглед, за да скрие напиращите сълзи.
— Ще трябва да тръгваме, — обърна се Алжир към д-р Греъм. Ще телефонирам щом разбера нещо по-определено. Колата ми е на входа. Можеш да тръгваш, Норена.
Греъм взе ръката на момичето.