Преди месец, когато я бе обхванала пак меланхолия, Мюриъл спомена за най-малката си сестра: „Никога не съм я виждала. Ако не бях срещнала един от старата тайфа нямаше да знам, че съществува. Представяш ли си, голяма е колкото дъщеря ми.“
Тази случайно казана подробност му даде ключа към неразрешимия до този момент проблем. Свърза се с едно детективско бюро. Поиска да му направят проучване за седемнадесетгодишно момиче на име Айра Марш. Срещу двеста долара агенцията му предаде пет страници с информация, която го убеди, че ако правилно подхване момичето, ще реши проблема си.
От подробностите в доклада си направи заключение, че тя е буйна. Местната полиция я беше картотекирала, но благодарение на находчивостта й до съд не се бе стигало. Известна бе като специалист по кражби в магазините. Цивилните полицаи не я изпускат от поглед щом я зърнат да влиза. Свързана бе с бандата „Мокасините“, състояща се от малолетни престъпници, които постоянно имаха сблъсъци с полицията и със съпернически банди от района. Джес Фар си бе извоювал неоспоримо място на шеф. Споменаваше се също, че до преди шест месеца Фар е ходил с Леа Фелчър — момиче на неговата възраст, красиво, но по мъжки безцеремонно в отношенията си. Тя била сигурна в позицията си при Джес. Айра обаче решила, че с нокти, зъби и юмруци иска Джес и мястото на Леа. Били се голи до кръста в препълненото мазе на един склад. Цената била Джес Фар. Това била най-дългата и кървава схватка, която момчетата били виждали.
Айра знаела, че трябва да се бие за Джес. Тренирала и живяла като спартанец. Посещавала гимнастическия клуб на Мълиган. Старият боксьор, който бил посветен в тайната, я тренирал както себе си навремето, с увереността, че е невъзможно да загуби.
Вече като момиче на Джес, била ангажирана с дейността на бандата. Трябвало винаги да е с тях и да ги вдъхновява. Често служела за стръв при нарушаване на неудобни примирия.
Сведението завършваше така:
„Това младо момиче е интелигентно, ловко, жестоко, с лош нрав, егоист и без морал“. Заключението на служителя бе, че тя не би се спряла пред нищо, за да постигне целта си. Като положителни качества бе посочил нейния кураж, решителност, умението й да работи с цифри. В редките случаи, когато оставала без пари, тя работела при Джо Слесър, в бизнеса със залаганията при конни надбягвания. Той се изказал ласкаво за нея. От него се научила да борави със сметачни машини и компютри.
Съдейки от тези писания, тя беше идеалния човек за плана на Едрис. Щом седна в минито той я заоглежда. Привлекателното лице му вдъхна увереност, че тя ще успее.
— Направих проучвания за теб, малката. Харесват ми нещата, които научих. Искаш ли да спечелиш много пари?
През цялото време докато шофираше, а и сега, когато бе спрял и говореше, Айра го гледаше толкова напрегнато, колкото и той нея. Инстинктът и подсказваше, че не трябва да го подценява.
— Зависи от две неща: колко ще спечеля и какво трябва да направя?
Едрис потупа волана и се усмихна.
— Обичаш ли комара?
— Може би.
— Колко пари би искала да спечелиш?
— Колкото е възможно повече.
— Нямах предвид това. Мечтала ли си за много пари? Аз мечтая. — Едрис прехвърли единия си крак върху другия. Винаги съм мечтал да имам пари. А ти?
— Да. Мисля, че да…
— Колко пари мечтаеш да имаш?
— Много повече отколкото можеш да ми дадеш…
— Но кажи колко?
— Един милион.
— Защо само един — закикоти се Едрис — Защо не десет… двадесет милиона?
Тя погледна евтиния си часовник на китката.
— Стига сме се будалкали. След десет минути трябва да съм си у дома. Имам среща.
— Да предположим, че ти кажа как можеш да спечелиш петдесет хиляди. Готова ли си да рискуваш?
Тя го погледна. По израза на лицето му разбра, че говори сериозно. Почувства, че кръвта и се разгорещява.
— Какво да рискувам? Аз нямам нищо.
— Да си обладана от същата лудост, като моята. Зависи от цената, която искаш за риска? Петдесет хиляди долара е добра цена. Рискът не е голям, но съществува. Ще рискуваш свободата си, така както аз ще рискувам своята.
— Какво те кара да мислиш, че свободата ми струва толкова? Моята свобода? — засмя се горчиво тя. — Бих направила всичко за толкова пари.
Едрис гледаше, преценяваше застиналата и усмивка след смеха и остана доволен.
— Трябва да си ги спечелиш, малката. Не се заблуждавай. Работата е специална, само за теб.
— Каква е тази работа?
— Преди да ти обясня ще ти разкажа началото.
Тогава Айра разбра за сестра си, за нейния брак, за това че избягала с бебето и че накрая попаднала на улицата.
— Сестра ти е наркоманка — каза Едрис. — Нищо не може да се направи. Давам й четири месеца… не повече. Свършено е с нея.