Разтърсен Алжир се изправи. Беше го издрала и по врата му се стичаше струйка кръв. Сърцето му биеше силно. Мислеше, че ще се задуши. Отдалечи се с несигурни крачки. Седна, свличайки се до един дънер. Опря гърба си. Остана неподвижен няколко минути, обхванал главата си с ръце.
Най-после, свърши се, каза си разтърсван от студени тръпки. — Ако знаеше, че ще е така, не би започнал. Не би изживял повторно последните минути за всичките пари на света. Погледна часовника, видя че е 8:40. Закъсняваше. Изправи се с усилие и тръгна към буика. Спря при колата и се ослуша и огледа. Чуваше само морето и крясъците на чайките. Пресегна се и взе от жабката малка плоска бутилка уиски. Отпи няколко глътки и отиде да отвори багажника. Върна се при мъртвото момиче.
Без да поглежда към измъченото лице я повдигна и преметна през рамо. Тежеше и той с поклащане се добра до колата. Претърколи трупа в багажника и го затвори. Влезе в колата и се върна на черния път. Спря на мястото за обръщане, дръпна ръчната спирачка, излезе от колата и отвори багажника.
Извади стар армейски инструмент за копаене на окопи, който бе купил от магазин в Маями. След това измъкна и трупа, преметна го пак през рамо и тръгна към най-близката дюна. Спусна група в основата на дюната, изправи се и огледа пустия бряг. Уверил се, че е сам клекна до момичето и започна да я съблича. Повръщаше му се, но си наложи да го направи. Тики беше казал: „Свали всички дрехи. По дрехите има маркировки на колежа. Не трябва да поемаме никакви рискове.“ Затрудни го сутиенът. Ругаеше докато се бореше с него. Стичащата се по лицето пот му пречеше да вижда. Най-накрая я съблече. Около подутия и наранен врат имаше тънка златна верижка с кръстче. Не трябваше да я оставя. Страхуваше се да вземе в ръцете си кръстчето. Беше възпитаван като католик. Независимо, че в главата му не беше останало много от това, кръстът още му напомняше черквата, която беше посещавал като дете, светлината от пламъка на свещите, миризмата на тамян и звуците на орган.
Пусна кръстчето в джоба и направи от дрехите вързоп. След това взе инструмента, изкачи се по дюната и започна да срива пясък върху голото мъртво тяло.
Един мишелов кръжеше над него и хвърляше сянка с широките си криле. Тази птица продължи да кръжи и спираловидно да се издига, дълго след като Алжир бе свършил ужасното си дело и си бе отишъл.
В 9:45 Хес се бе запътил надолу по коридора към кабинета на Теръл. Почука, отвори вратата и влезе вътре.
Теръл седеше на бюрото, а Биглър върху перваза на прозореца. Пиеха кафе.
— Добре, Фред, казвай какво научи? — попита го Теръл, побутвайки към него кафето и сочейки му стол да седне.
Хес седна и си наля кафе.
— Всичко показва, че е убила Уилямс, а след това се е самоубила. Лепски разпита и разбрахме, че Уилямс си е легнал в осем часа, имал силно главоболие. В 10:10 на съседите отсреща им се сторило, че се стреля, но не били сигурни. Телевизорът им бил пуснат високо. Съпругът Диксън, погледнал през прозореца да види има ли нещо. Колата на Мюриъл била паркирана пред бунгалото. Върнал се пред телевизора. Когато програмата свършила, чул колата на Мюриъл да тръгва. Портиерът от „Раковината“ я забелязал, когато пристигнала. Сторило му се, че е пийнала, но вървяла стабилно и я пуснал. Било към единадесет. Значи е дошла направо от бунгалото. Точно толкова време би и отнело. Барманът каза, че я видял да влиза. Едрис я настанил в последното сепаре. Той и сервирал. Барманът е бил през цялото време на бара и не е видял никой да се приближава до сепарето, освен Едрис. По спринцовката има мъгляви отпечатъци, вероятно са на Мюриъл. Не открихме нищо, което да ни разколебае, че не го е направила тя. Теръл кимна.
— Какво каза Чармърс за бележката?
— Дадох му също и писмата, който намерихме в апартамента. Почеркът е един и същ. Притежава пистолет. Извадила си е разрешително в Ню Йорк преди три години. Факт е, че Уилямс я е лъгал. Възнамерявал е да замине с мисис Ван Уайлдър. Това е една стара развратница, отседнала в хотел „Палас“. Говорих с нея. — Хес направи гримаса. — Когато разбра, че е мъртъв изпадна в истерия. Имала намерение да го отведе със себе си и да го направи управител на имението си. Не и казах, че е извадила късмет — пошегува се Хес. Лепски разпита съседите и те казаха, че Мюриъл и Уилямс постоянно се карали. Така, приключили са с караниците… както виждаме.