Теръл допи кафето си.
— Докторът потвърди, че е умряла от отравяне с хероин. Нямало съмнение. — Теръл се замисли за момент и сви рамене. — Добре, можем да приключим случая, предполагам. Беше един от лесните.
— Ами съпругът й? — запита Биглър — Искаш ли да го намеря?
— Ще ни трябва за следствието — каза Теръл, почесвайки се по бузата. — Има и дъщеря. Чудно, защо не се появи Хамилтън тази сутрин?
Хес се засмя.
— Говореха си с Браунинг. Доста често се храни безплатно там. Не отдаде голямо значение на случая. Бегло го споменава на последната страница на вестника.
— Радвам се, заради дъщерята — каза Теръл. — Джо, виж в указателя за Девън.
Биглър отиде и взе от шкафа указателя. Бързо го запрелиства.
— Ето. Мелвил Девън, 1455, Хийлсайд Кресънт. Да се обадя ли?
— Да, обади се.
Биглър набра номера, отговори му женски глас.
— Дома на мистър Девън, слушам ви.
— Градска полиция — каза Биглър. — Искам да говоря с мистър Девън?
— Няма го тук. Можете да го намерите в банката.
— Коя банка?
— Флорида Сейф Дипозит — отговори жената. — Мога да ви дам телефона, почакайте за момент.
— Недейте, — каза Биглър. — Сам ще намеря номера — отговори той и затвори телефона.
— Работи във Флорида Сейф Дипозит.
Теръл се замисли и щракна с пръсти.
— Познавам го. Не знаех малкото му име. Играх голф срещу него на състезанието в клуба. Чудесен човек е. Вицепрезидент е на банката. Много важна клечка. Виж ти, знае ли човек? Ако Хамилтън разбере, този път Браунинг не ще може да го спре. Такава сензация! Съпругата на вицепрезидента на Флорида Сейф Дипозит, замесена в убийство, се самоубила. Представяш ли си? Аз ще се оправям с това, Джо.
Телефонът иззвъня и Биглър вдигна слушалката.
— Тики Едрис иска да говори с шефа — съобщи телефонистът.
— Минутка. — Биглър погледна Теръл. — На телефона е Едрис. Искате ли да говорите с него?
Теръл се намръщи.
— Какво ли иска? — Теръл протегна ръка за слушалката. — Свържи ме, Чарли.
— Ало, капитан Теръл?
— Да, какво има, Тики?
— Отнася се за Норена Девън — каза Едрис с пискливия си глас. — Не бих ви безпокоил, но искам да открия бащата. Като Близък на семейството се обадих в колежа и съобщих на дъщерята. Тя е на път за тук. Много е разстроена. Проблемът е, че тя няма пари. Аз бих се погрижил, но преди да предприема каквото и да било, искам да се свържа с баща й. Може би той ще иска да поеме отговорността за нея. Разбирате ли в каква ситуация съм? Не бих искал да направя погрешна стъпка, въпреки че искам да съм полезен.
Теръл слушаше и се почесваше по брадата.
— Разбрах къде е бащата, Едрис. Ще говоря с него. За негово добро и за доброто на Норена, колкото по-малко говориш, толкова по-добре. Ако си такъв добър приятел на семейството и искаш да помогнеш можеш да го направиш. Ще говоря със следователя. Мисля, че може да се уреди да идентифицираш Мюриъл Марш и да дадеш показания за връзката и с Уилямс. Ще се опитам да пропуснем Норена и баща и.
— Разчитайте на мен — побърза да каже Едрис. — Ще направя всичко, за да помогна. Имам голямото желание да спестим на детето каквато и да е публичност.
— Хубаво, ще говоря с Девън и със следователя. Щом разбера намеренията им, ще ти се обадя. Кажи си телефона.
— Сийкъм, 556.
— Добре — каза Теръл и записа номера в бележника си. Затвори телефона и избута назад стола си.
— Момчета заемете се с другите задължения, аз ще свърша това.
Когато Хес и Биглър си отидоха, Теръл се обади на следователя Алек Бруър. Обясни му ситуацията.
— Мел Девън? — възкликна той шокиран. — Той ми е стар приятел. Никога не съм знаел… Франк, сигурен ли си, че е същият човек?
— Името е същото — отговори Теръл. — Не съм говорил още. Може да греша.
— По-добре провери. Невероятно! Провери и ми звънни.
— Може би е по-добре да отида лично.
— По-добре ще е. Бъди внимателен, Франк. Мел е важна клечка.
Флорида Сейф Дипозит бе основана през 1948 година от синдиката на изключително богати хора в Парадайз Сити, оттеглили се от работа и такива, идващи тук за три-четири месеца в годината на почивка. Тези мъже бяха решили да имат абсолютно сигурно място, където да държат налични пари за игра в казината, ценни книжа, бижута, скъпи кожи на съпругите си, златни и сребърни прибори, които взимаха при специални случаи. След откриването на банката, Парадайз Сити престана да бъде града с най-висок процент кражби по крайбрежието на Флорида. Имаше претенциите за град с най-ниска престъпност.
Банката си завоюва такова име, че всички хотели, бижутерски магазини, казина и клубове използваха нейните модерни сейфове, за да държат там налични пари и ценности. Тя се обслужваше от три бронирани автомобила, всеки охраняван от по четирима бивши щурмоваци. С тях се доставяха или събираха нещата от клиентите. Само веднъж имаше нападение срещу един от автомобилите. Беше дързък опит на шестима въоръжени мъже. Атаката не успя. Петима от нападателите и един от охраната бяха убити. Репутацията на банката след този случай се издигна още повече и изплаши евентуални други кандидати за обир.