— Оттук, моля — каза Луис и крачейки сковано ги поведе през второто фоайе и стълбите към бара.
Тук ги очакваше Хари Браунинг, седнал на бара с чаша бренди и стисната между зъбите пура.
Браунинг беше 55-годишен, набит с оплешивяло теме и гладко избръснато, загоряло от слънцето лице. Носеше карирано сако с бял карамфил в петлика. Беше такъв, какъвто изглеждаше — елегантен, богат, властен и арогантен.
— Там е — каза той, сочейки дъното на бара. По продължение на едната стена имаше сепарета облицовани с тъмен, резбован дъб. Всяко сепаре се закриваше с червена завеса. — В последното сепаре.
Биглър и Хес отидоха до края на бара и надзърнаха в сепарето.
На слабата светлина можеха да различат фигурата на руса жена, просната върху масата. Беше облечена в бяла вечерна рокля без гръб. Разпиляната й руса коса стоеше като златно петно върху тъмния дъб.
— Може ли малко повече светлина тук, мистър Браунинг?
Луис отиде зад бара и щракна няколко ключа. Дъното на помещението, където стояха двамата детективи, изведнъж се обля в светлина от тавана и те примигнаха.
Биглър благодари с кимване на глава и влезе в сепарето. Докосна рамото на жената. Изстиналата плът потвърждаваше изявлението на Браунинг, но за да се увери, той притисна пръсти отстрани на врага. Пулс нямаше.
— По-добре не пипай, докато не направим снимки — каза Хес.
Браунинг се приближи, свирепо дъвчейки пурата си.
— Искам да я изнесете веднага, момчета! Хайде размърдайте се! Можете да си правите всички тия забавления и фокуси в моргата. Ако пресата се добере до това, отиде ми бизнесът за сезона. Махайте я!
— Не можем да я местим, докато не направим снимки — каза Хес. — Може да е убийство.
Браунинг го изгледа заплашително.
— Ти пък кой си?
Биглър прокле наум, Хес трябваше да си затваря устата. Побърза да отговори:
— Завежда отдел „Убийства“, мистър Браунинг. Има право, разбира се. Това може да е убийство. Аз…
— Самоубийство е! — каза Браунинг, с каменно лице. — На пода има спринцовка, лицето й е посиняло. По дяволите, не е нужно да съм полицай, за да разбера, че е умряла от свръхдоза хероин. Хайде, махайте я оттук!
Биглър надзърна под масата. Видя изпразнена спринцовка върху килима. Изправяйки се, той постави ръцете си от двете страни на главата и внимателно я повдигна. Погледна лицето. Посинялата кожа и безжизнените широко отворени очи го накараха да потръпне. Положи обратно главата й върху масата.
— Все пак може да е убийство, мистър Браунинг — каза тихо. — Може някой да е направил инжекцията.
— Никой не се е приближавал до нея, откакто е дошла — нетърпеливо отвърна Браунинг. — А сега я махайте!
— Всеки случай на самоубийство трябва да се третира като убийство, докато не се докаже обратното. Съжалявам, мистър Браунинг, този случай не може да бъде изключение.
Очите на Браунинг гневно засвяткаха.
— Не обичам полицаи, които не ми сътрудничат, Биглър. Злопаметен съм. — Той се обърна към Луис. — Свържете ме с капитан Теръл.
Докато Луис бързаше към бара, Биглър каза:
— Съжалявам, мистър Браунинг, така ще е докато шефът не се разпореди. Има ли друг телефон, който мога да ползвам?
— Няма да ползваш никакъв телефон, докато не говориш с Теръл! — отсече Браунинг и забърза към бара.
Биглър и Хес се спогледаха. Хес се усмихна. Знаеше, че брадвата няма да се стовари върху неговата глава. Той заобиколи Биглър и влезе в сепарето. До мъртвата имаше бяла брокатена чантичка. Вдигна я и я отвори. Погледна вътре. Извади един плик, прочете надписа върху него и го подаде на Биглър.
— Виж, Джо. Това е за нас.
Биглър взе плика. Чуваше как Браунинг говори приглушено по телефона. Погледна написаното с разкривени букви: „За полицията.“ Внимателно отвори плика с ножче за острене на моливи и извади сгънатия лист. Разгъна го и докато Хес, дишаше във врата му, прочете написаното със същия разкривен почерк:
„По-добре отидете на булевард «Сийвю» 247. Той си го получи. Аз го направих. За да избегна неприятности, изчезвам по най-бързия начин.
Мюриъл Марш Девън
P.S. Ключът е под изтривалката.“
— Хей, Биглър, — извика Браунинг. — Теръл иска да говори с теб.
С бележката в ръка Биглър отиде на бара и взе слушалката. Браунинг се отдалечи на няколко крачки.
— Ти ли си шефе? — попита Биглър.
— Да — отвърна Теръл — Какво става там, Джо?
— Мистър Браунинг докладва смъртен случай в ресторанта. Току-що пристигам. Прилича на самоубийство: свръхдоза хероин. Има празна спринцовка и лицето на мъртвата е синьо. Намерих бележка в чантичката й, че се е самоубила. Ще ти прочета бележката. — Биглър тръсна бележката, за да се отвори и зачете тихо, така че Браунинг да не чува. — Като че е убила някого. Мистър Браунинг иска да изнесем трупа. Не мисля, че можем да го направим, а ти шефе? Трябва да извикаме оперативната група.