Излезе припряно от колата и отиде при момичето.
— Здравей, Айра, — поздрави той. — Отдавна ли чакаш?
Тя се изправи, очите и зашариха от обувките към лицето, омаловажавайки всеки детайл с явно задоволство. Това го подразни, разбира се.
— Доста. Много закъсняхте — отговори тя загледана встрани от него.
Всякаква критика неизменно го вбесяваше. Лицето му почервеня. Едва се овладя да не я шамароса. Само измърмори и тръгна към буика. Вмъкна се на шофьорското място. Когато тя включи седна до него, запали двигателя. Отправиха се към апартамента на Едрис.
Айра запали цигара, изпусна бавно дима и се обади:
— Мислех, че ще действаме по разписание. Какво ти се случи? Да не се успа?
— Я да си затваряш устата! Когато си с мен аз ще говоря, ти ще слушаш. Разбра ли?
Тя наклони към него глава и го загледа.
— Не мисля, че заслужаваш, но ако това ще смаже твоето его ще се опитам да го правя.
Мускулите на лицето му се стегнаха.
— Млъквай! Не искам да слушам безсрамните ти бръщолевения!
— Така ли? Какво ти се слуша?
— Млъкни или ще те накарам да млъкнеш!
— Мислех, че този нафукан речник си отиде заедно с Пол Мъни.
— Често ли ходиш на кино?
Лицето му потъмня от ярост. Обиждаше я с най-вулгарни имена. Искаше да я шокира и да я накара да млъкне. Вместо това, тя видимо се забавляваше. Започна да се смее.
— О, страхотен си! — каза му тя. Ти си като от музей.
Той увеличи скоростта. Караше ядосан без да й обръща повече внимание. Тя изучаваше зачервеното му лице и жестокостта на устните му. Безразлично сви рамене. Никога не бе се страхувала от мъж. Умееше да се грижи за себе си. Беше си мислила за страха и след като го потърси със сърцето си реши, че я плашат единствено две неща — бедността и старостта. Да стане бедна и да остарее — това бяха кошмарите с реални измерения, от които се страхуваше. Не можеше да я изплаши този излъскан манекен до нея.
Накрая, когато пристигнаха пред блока на Едрис, Алжир и каза без да я погледне:
— Вземи чантата от задната седалка и слизай!
Тя излезе с чантата, спря, погледна го и каза:
— Опасно е на твоите години да кипваш така… Не че ми влиза в работата.
Тя тръгна с предизвикателна походка и с високо вдигната глава. Арогантна и високомерна.
Едрис я чакаше с трескаво нетърпение. Когато се позвъни на входната врата, той погледна часовника на камината. Беше 11:15, Алжир звъня в 10:30. Беше нервен и това бе обяснимо, но поне всичко бе минало гладко.
— Взе ли дрехите и от колежа? — го бе попитал по телефона.
— Да, казах ти, че няма за какво да се безпокоиш. Отивам да доведа Айра.
— Нямало за какво да се безпокоя! — Гласът му бе нервен. — Ти си мислиш така! Закъснял си с повече от половин час. Телефонирах на Теръл. Страхувах се да не вземе той да звъни в колежа. Защо закъсня толкова?
— Няма значение — рязко отговори Алжир. След половин час Айра ще е при теб.
Когато на вратата се звънна Едрис подтичвайки през хола отиде да отвори.
— Влизай… Влизай — настоятелно я подкани той. — Къде е Фил?
— Изглежда не се харесахме — констатира тя, влизайки и оглеждайки се наоколо. — Изпари се, като че е глътнал оса.
— Взе ли чантата с дрехите й?
— Нейните дрехи?
— Фил ги е взел от колежа.
— Вероятно са тук — посочи тя чантата на канапето.
— Отвори и виж!
Тя щракна ключалката и вдигна капака. — Тук са.
— Там е спалнята, влизай и ги обличай! Побързай!
— Защо е това вълнение?
— Девън е на път за тук: каза Едрис местейки се от крак на крак. — Слушай, нали си спомняш какво ти казвах? Ти си враждебно настроена към него. Постъпил е лошо с майка ти, а ти я обичаш. Дръж се студено и внимавай с речника си!
— Добре де — успокои го тя. Мога да се справя. Отпусни се. Плащаш си представлението и ще си го получиш.
Тя взе чантата, отиде в спалнята и затвори вратата.
Глава четвърта
Джой Анслей се бе върнала от Бахамските острови след триседмична почивка. Разопаковаше багажа си. Ходеше напред-назад из просторната си спалня и мислеше със съжаление, че почивката не излезе особено приятна. Жена безнадеждно влюбена, като нея, си мислеше докато вдигаше и поставяше върху леглото последния куфар, не трябва да почива с осемдесетгодишния си баща на такова романтично място, независимо колко забавен и остроумен е той. Мел й липсваше толкова много, че не можеше да се наслаждава на почивката.
Джой беше на тридесет и една, висока, чернокоса. Имаше хубави черти и красиви черни очи. Излъчваше спокойствие и достойнство, които я правеха забележима. Срещна Девън преди пет години и оттогава е влюбена в него. Знаеше, че е бил женен, а скоро разбра, че няма намерение да се жени повторно. Бе принудена да приеме този факт. Когато той канеше гости, тя бе домакинята и му бе благодарна за това. Играеха заедно тенис и ходеха от време на време на кино. Виждаха се често. Хората говореха за тях, както винаги в такива случаи. Мел не забелязваше, а Джой не им обръщаше внимание. Баща й, съдията Анслей, наблюдаваше всичко това с тъга, но мъдро не казваше нищо. Те двамата трябваше сами да решат. Надяваше се, че Мел, когото харесваше и от когото се възхищаваше, няма дълго да размисля.