Последва пауза, след което Теръл попита:
— Кой е с теб, Джо?
— Хес.
— Остави го при мъртвата. Отиди до булевард „Сийвю“ да провериш. Аз ще се обадя на Лепски да отиде също. Ще бъда в ресторанта след около 20 минути. Нека Хес извика оперативната група.
— На Браунинг няма да му хареса — подхвърли Биглър, гледайки го как снове нагоре-надолу.
— Ще говоря с него. Ти тръгвай, Джо.
— Тръгвам. — Той остави слушалката и се запъти към Браунинг, който спря и се обърна. Шефът иска да говори с вас, мистър Браунинг.
Щом Браунинг се отправи към телефона, Биглър отиде при Хес.
— Извикай оперативната група, Фред. Направете пълна процедура. Шефът също идва. Той се усмихна. — Отивам на булевард „Сийвю“. Довиждане и внимавай с Браунинг.
— Може той да не внимава с мен — натърти Хес.
Тичайки надолу по стълбите, Биглър дочу гневния глас на Браунинг:
— Не можеш да постъпваш така с мен, Фред. Ти… Гласът му заглъхна, когато Биглър се озова навън в горещата нощ. Пресече към колата. От тъмното изникна висока, слаба фигура. Беше Бърт Хамилтън от „Парадайз сън.“
— Как е зъбобола, Джо? — попита той изпречвайки се на пътя му. — Не знаех, че изобщо са ти останали някакви зъби.
Биглър го заобиколи.
— Послушай съвета ми, Бърт, стой надалеч. Има голяма вероятност да ти хвръкнат топките.
— Какво те кара да мислиш, че имам? — отговори му Хамилтън.
Докато той изкачваше стълбите към входа на ресторанта, Биглър изкара колата от паркинга и се отправи към булевард „Сийвю“.
Тики Едрис имаше голяма топчеста глава, къси ръце и крака и беше висок не повече от метър. Беше типичен случай на ахондроплазия1.
Работеше като келнер и помощник на мокрия бюфет в „Раковината“ вече осем години. Надутите клиенти на ресторанта се забавляваха от очевидното му добродушие, тъжните му очи и припряна походка. Вероятно ги забавляваше, че ги обслужва джудже. С годините Едрис се превърна в нещо като придворен шут. Поздравяваше клиентите с фамилиарност, която и мистър Браунинг не си позволяваше.
Преметнал готварската престилка, скъсена по размера му, Едрис привършваше с бърсането на чашите, когато Луис влезе.
— Искат да говорят с теб, Тики — каза Луис. — Отговаряй на въпросите им сдържано. Колкото по-малко каже всеки от нас за случилото се, толкова по-добре за мистър Браунинг.
Едрис окачи кърпата и свали престилката. Странно оформеното му лице се бе издължило. Имаше сенки под очите. Беше работил без прекъсване от 6 часа сутринта и се чувстваше уморен.
— Да, мистър Луис — каза той, намъквайки бяло памучно сако. — Оставете това на мен.
Излезе от стаята и се затътри към бара. В края на бара правеха снимки на мъртвата. Шефът на полицията Теръл, едър мъж с пясъчен цвят на косата, вече прошарена, и издадена напред квадратна челюст, говореше с Браунинг. Нищо, освен наболата брада не подсказваше, че току-що се е измъкнал от леглото.
Доктор Лауис, съдебният лекар, нисък, пълен мъж, нетърпеливо чакаше да свършат със снимките. Двама от оперативните работници седяха на бара и с копнеж поглеждаха наредените бутилки.
Фред Хес и детективът трета степен Макс Джакъби, с бележник в ръка, седяха в едно от сепаретата. Като видя Едрис, Хес му направи знак да се приближи.
Едрис забърза към тях.
— Ти ли си келнерът, който е обслужил мъртвата? — попита Хес.
— Да.
Хес огледа джуджето. Лицето му показваше, че не е впечатлен от видяното. Едрис безизразно отговори на погледа, скръстил отпред късите си ръце.
— Как се казвате?
— Тики Едуард Едрис.
— Адрес?
— „Ийст стрийт“ 24, Сийкъм.
Сийкъм беше предградие на Парадайз сити. Там живееха работници с нисък доход.
Докато Хес го разпитваше, Джакъби, млад, умен на вид евреин, записваше отговорите.
— По кое време пристигна тя? — попита Хес, палейки цигара.
— Малко след единадесет: осем минути, за да съм по-точен. Хес изгледа джуджето.
— Как може да сте толкова сигурен?
— Имам часовник… и го ползвам.
— Сама ли беше?
— Да.
— Беше ли резервирала това сепаре?
— Не. Беше късно. Почти всички се бяха преместили в ресторанта. Имаше много места.
— Добре ли изглеждаше?
Хес знаеше, че Теръл и Браунинг са се приближили и слушат. Поглеждайки през рамо, Едрис видя, че Браунинг го гледа начумерено и побърза да отговори:
1
Ахондроплазия — абнормално вкалцяване на хрущялите, което води до изоставане в растежа. — Б. скан.