— Добре си беше.
— Когато влезе, какво направи?
— Отиде в сепарето и седна. Попитах я чака ли някого, каза: „Не“. Поръча уиски с лимон. Сервирах и се разкарах.
— Какво стана след това?
— Трябваше да занеса питиета долу в ресторанта. Когато се върнах, завесата беше дръпната. Попитах бармана има ли някой с нея, каза, че е сама. Помислих, че не иска да я безпокоят.
— По дяволите, искала го е, прав си. После какво?
— Затваряме около 2:30. Когато повечето посетители си бяха отишли и завесата все още беше дръпната, отидох да отсервирам. Почуках на рамката. Не последва отговор. Погледнах и я видях… така.
— Не си се приближавал цели три часа и половина?
— Да, бях зает. Работя и зад бара. Беше тежка вечер. Имаше много за прибиране.
Браунинг изсумтя и обръщайки се към Теръл каза:
— Отивам си. Луис ще затвори. Много ми дойде. Може да се съсипе бизнеса ми. Гледай да изкараш възможно най-бързо хората си, Франк. Искам и Луис да поспи малко.
— Няма да се бавим, Хари — каза Теръл. Сбогува се и проследи как Браунинг слезе по стълбите и изчезна от погледа му. Той отиде в края на бара, където Лауис преглеждаше мъртвата.
Едрис каза:
— Когато ме попитахте дали е изглеждала добре, не казах истината, искам отново да отговоря на този въпрос.
Хес го погледна в упор.
— Виж какво, майка ти може да е мислила, че си голям умник, аз обаче не смятам така. Искаш да кажеш, че излъга?
— Не искам да си загубя работата. — Едрис извади носна кърпа и избърса изпотеното си лице. Харесвам си работата. Шефът слушаше. Ако бях казал истината, щеше да ме изгони.
— Какво те кара да мислиш, че сега няма да те изгони?
— Ако не му кажете, няма да научи, нали? Хес многозначително го изгледа и сви рамене.
— Добре. И така, не изглеждаше добре?
— Не. Щом я видях, отгатнах, че има неприятности. Беше бледа и трепереше. Знаех, че в такова състояние може да направи сцена… да крещи, да изпадне в истерия. Като видях, че може да избухне настаних я в сепарето и й донесох питие. Аз дръпнах завесата. Не исках да прави сцени. Шефът не ги обича.
Хес и Джакъби се спогледаха, тогава Хес каза:
— Искаш да кажеш, че я познаваш?
Едрис погледна през рамо към Луис, който говореше с Бърт Хамилтън, понижи гласа си и каза:
— Да. Апартаментът и е срещу моя.
— Защо, по дяволите, не каза по-рано това? — изръмжа Хес.
— Не сте ме питали, освен това, казах ви, мистър Браунинг слушаше. Ако разбере, че съм я познавал и че аз съм я вкарал в сепарето, ще ме изгони.
— Какво знаеш за нея?
— Наркоманка и проститутка. Виждах я от време на време, през последните осем години.
Хес се наклони напред.
— Искаш да кажеш, че е твое момиче, Тики?
Едрис го погледна за момент с тъжните си очи и отговори:
— Мислите ли, че някое момиче може да бъде мое?
— Ти и пробутваше някои от богатите клиенти и тя ти даваше процент? Такава ли е работата, Тики?
— Просто живееше срещу моя апартамент — каза Едрис с примирено достойнство. — От време на време идваше да поговори с мен. Мисля, че гледаше на мен като всички останали: урод. Това, че разговаряше с мен не ме прави сводник, нали?
Гледаха се един друг. Хес пръв отмести погледа си.
— За какво ти говореше?
— За много неща. За съпруга си, за дъщеря си, за живота си, за любовниците си.
— Била е омъжена?
— Да.
Луис се приближи.
— Вие ли сте мистър Хес?
— Какво има? — отсече Хес. — Зает съм.
— Викат ви на телефона — съобщи Луис, навеждайки аристократично глава.
Хес се изправи.
— Стой тук, дребосък, — каза на Едрис. — Не съм свършил още с теб.
Отиде на бара и вдигна слушалката.
— Да, моля?
— Обажда се Джо. Тук има убийство. Шефът там ли е?
— Да, казвай?
— Кажи му, че съм намерил човека, когото споменава в бележката. С пет куршума в тялото. Елате тук.
— Добре ще предам. Чудесно нали. Няма изгледи за спане тази нощ.
— Така изглежда. Побързай, Фред. — Биглър затвори.
Когато Хес затваряше телефона видя да идват двама лекари стажанти с бели престилки.
— Приключихте ли с трупа? — попита единият.
— Почти. Почакайте, ще проверя. Хес тръгна към края на бара. Минавайки край Едрис, каза:
— Добре, Тики, изчезвай сега. Утре ще говорим с теб, ела към единадесет и попитай за мен… Казвам се Хес. Продължи към Теръл и д-р Лауис.
— Да, може да я отнесете, — каза докторът, прибирайки инструментите в чантата си. Рапортът ще е на бюрото ти утре в 10. Отивам да лягам.
Хес му се усмихна.
— Ти си мислиш така, докторе, — бодро каза Хес. — Имаме още един мъртвец за теб. Току-що се обади Биглър. Чака ни на булевард „Сийвю“ 247.
Лицето на доктора помръкна.