— Значи никакъв сън тази нощ — запротестира той.
— На момчета като нас сън не им трябва. Ние сме супермени — отвърна Хес с усмивка.
Когато се отдалечи докторът, Теръл запита:
— Какво значи това, Фред?
— Обади се Джо. Съобщи, че има убийство. Вика ни там, сър.
Теръл погледна убитата. Беше около четиридесетте, слаба, симпатична, с хубава фигура.
— Наркоманка, Фред. Бедрата й са осеяни с убождания.
— Джуджето стреляше на халос. Познава я. Каза, че е и проститутка. Браунинг ще се зарадва, когато това излезе наяве.
Като чакал надушил плячка се приближи Хамилтън от „Сън“.
— Ще оставим Макс да се погрижи за останалото — каза Теръл. — Да отидем при Джо.
— Какво става тук? — запита Хамилтън. Той беше в началото на четиридесетте, висок, вече посивял. Някой му бе казал, че прилича на Джеймс Стюарт и той си бе изработил навик да говори провлачено, сякаш имаше сливи в устата. Така още повече напомняше известния актьор. Теръл тръгна.
— Ела с нас и ще видиш — отговори през рамо той.
— Какво се мъти? — запита Хамилтън като влезе в крачка.
— Още един мъртвец. Убила го е преди да свърши със себе си — каза Хес. — Мръсотия. Ще задоволи любопитството ти.
Когато двамата мъже минаваха покрай него, Едрис се отдръпна и загледа след тях. След това видя как двамата стажанти поставиха мъртвата върху носилката и я изнесоха.
Едва след като отиде в кухнята зад бара и затвори след себе си вратата, лицето му се озари от злобна усмивка. В изблик на радост той затанцува, мятайки в такт с музиката късите си ръце и крака.
Булевард „Сийвю“ свързваше Парадайз Сити със Сийкъм. В зоната на Парадайз Сити вилите бяха огромни, луксозни и скъпи. Парцелите им бяха приблизително по 4 декара, с пищни градини, плувни басейни, тройни гаражи с дистанционно задвижвани врати. Краят на булеварда в Сийкъм беше с малки олющени, евтини вили. Бяха разположени в малки дворове, а тротоарите бяха надраскани с тебешир от децата. Булевард „Сийвю“ илюстрираше, така както нищо друго, животът на двата слоя на обществото, имащите и нямащите, богатите и бедните.
Първите проблясъци на зората припалваха нощното небе, когато сержант Биглър паркира пред № 247 — вила тип бунгало, скрита от неподкастрен жив плет.
Той извади фенерче от жабката на колата, пресече тротоара, блъсна портичката и по светлината на лъча измина късия път до входната врата. Повдигна износената изтривалка и взе ключа, за който умрялата пишеше в бележката.
Спря за момент да огледа отсрещното бунгало тънещо в мрак, откопча кобура на пистолета и натисна звънеца. Не очакваше някой да отвори, но беше предпазлив полицай. Не искаше да използва ключа докато не се увери, че вътре няма никой.
Две минути чакане бяха достатъчни, вкара ключа в ключалката и отвори. Влезе в малко антре, затвори вратата и зашари със светлината, докато открие ключа за осветлението. Запали светлината и видя затворени врати от двете страни на антрето.
Изненада се, че намери първите две стаи празни, с изключение на мръсните бели найлонови пердета. Зад третата врата имаше коридор, който водеше към банята, кухнята и още две стаи. Съдейки по поставените да съхнат хавлии и розовата гъба върху скарата на вината, разбра, че някой е ползвал банята. Прашните и празни шкафове и чекмеджета в кухнята показваха, че никой от живеещите в бунгалото не се хранеше тук.
Отмина към следващите две стаи в дъното на коридора. Отвори лявата врата, щракна осветлението и влезе. Веднага разбра, че това е необикновена стая. В средата имаше огромно легло. Чаршафите и възглавниците бяха чисти, непокътнати. Имаше огромно огледало, монтирано отсреща на стената, друго покриваше целия таван. Килимът беше дебел, в цвят бордо. Бутилковозелените стени бяха украсени с поставени в рамки снимки на голи момичета. Край едната стена имаше голям гардероб, Биглър отиде до него и го отвори. Краткият оглед го увери, че тук са налице всички принадлежности на момиче за повикване, от албума с еротични снимки до камшика и пръчките. Затвори гардероба и излезе от стаята. Спря пред последната врата. Протегна ръка, натисна дръжката и бутна вратата. Вътре светеше. Насреща имаше единично легло. В него се бе отпуснал мъж, напряко на чаршафа бе разпрострян вестник. Смъртта го бе настигнала, докато невинно бе чел вечерните новини. Беше облечен в синя пижама на бели ивици. Отпред пижамата бе изцапана с кръв. Имаше кръв по стиснатите му пръсти и по загорялото от слънцето лице.
Биглър го гледа дълго и след това влезе. Мъртвият беше здравеняк с телосложение на боксьор. Късо подстриганата му коса беше синкавочерна. Тънките, като изтеглени с молив мустачки му придаваха секси вид. Приличаше на плейбоите, които парадират с мускулите си по плажовете на Парадайз Сити. Мъжествеността и енергичността, са единственото им богатство, тъй като парите не идват лесно при тях.