Биглър видя телефона на нощното шкафче. Набра номера на „Раковината“. Тъкмо привършваше разговора си с Хес, когато чу звънеца на входната врата. Отвори и видя детектива Том Лепски.
— Шефът каза, че тук имало неприятности — каза Лепски, Влизайки в антрето. Беше висок, жилав мъж с набръчкано, загоряло от слънцето лице и прозрачни сини очи.
— Да… труп. Ела да го видиш.
Биглър го поведе към спалнята. Лепски изгледа мъртвия, а след това бутна шапката си към темето.
— Това с Джони Уилямс — каза той. — Добре, най-сетне си го получи.
— Познаваш ли го?
— Разбира се. Виждал съм го наоколо. Един добре платен жиголо в хотел „Палас“. Какво прави той в тази дупка?
Биглър прегледа чекмеджетата на скрина, допрян до една от стените. Намери портфейл от свинска кожа. В него имаше карта за клуб, шофьорска книжка, и чекова книжка. Всичко това беше на името на Джони Уилямс. От чековата му книжка Биглър узна, че сметката му е 3756 долара.
— Предполагам, че живее тук — каза той. — Хвърли поглед на стаята отсреща. Докато Лепски беше в другата стая, Биглър продължи с претърсването на по-малката стая. Гардеробът бе пълен с дрехи на Уилямс.
Лепски се върна.
— Магазин за забавления — каза той. — Коя е жената?
— Нарича себе си Мюриъл Марш Девън. Тази вечер се е самоубила в ресторант „Раковината“ — свръхдоза хероин. Оставила е бележка, в която признава, че е убила този красавец.
Лепски отиде към мъртвеца и се наклони към гърдите му. Изсумтя и се дръпна.
— Направила го е. Пръснала е на парчета сърцето му.
Биглър се наведе и протегна ръка под леглото. Внимателно издърпа 38-калибров автоматичен пистолет. Извади носната си кърпа, покри пистолета и го вдиша.
— Добре започнат и завършен случай — каза той. — Няма да се изненадам, ако въпреки това не мога да подремна за час-два.
Пред бунгалото спря кола. Лепски излезе. Върна се с д-р Лауис.
— Целият е твой — каза Биглър, сочейки мъртвеца.
— Благодаря, няма що! — отвърна Лауис. — Сега имам да правя два рапорта.
Биглър намигна на Лепски и го побутна към вратата.
— Нищо, докторе, — каза той. — Не си единствен. — А на Лепски каза: — Хайде да глътнем малко свеж въздух.
Двамата мъже излязоха в градината и запалиха по цигара.
— Странно, никой не съобщи за стрелбата — каза Лепски, сочейки бунгалото отсреща.
— Може да са на почивка — отвърна Биглър. — Освен това в тази част на Сийкъм хората не общуват помежду си. Знаеш ли? На служба съм вече 10 години… никога не съм имал донос от Сийкъм.
— Чудя се защо го е направила. За какво ли му е била проститутка за два долара.
— Тя изглеждаше доста по-добре. Видях я. Добре облечена, грижеща се за себе си. Повечето мъже, които гонят проститутки, обичат да го правят в неугледни места. Не ме питай защо!
— Няма. — Лепски потисна прозявката си. — Хубаво щеше да бъде шефът да не ме беше вдигал от леглото.
— Ето ги, идват — каза Биглър, когато две коли осветиха редицата бунгала.
Половин час по-късно д-р Лауис излезе от бунгалото и отиде при капитан Теръл, който седеше в колата, пушеше лула и търпеливо чакаше хората си да му докладват.
— Застрелян е около 10 часа — каза д-р Лауис. — Пет куршума в сърцето. Добра стрелба, не би могло да му се размине. Стреляла е откъм краката му. Ще имаш рапорта ми към 11 часа. Устройва ли те?
Теръл кимна с глава.
— Така да бъде, докторе. Добре, отивай да поспиш.
Д-р Лауис си беше отишъл, когато Бърт Хамилтън излезе от бунгалото. Досега беше зает да говори по телефона, съобщавайки за случилото се.
— Доста неща трябва да се разгадаят тук — каза той на Теръл. — Имаш ли някаква представа защо го е застреляла?
— Това трябва да разгадая — каза Теръл, излизайки от колата. Ще се видим по някое време, Бърт — и минавайки покрай репортера, той влезе в бутналото.
Биглър и Хес говореха в коридора.
— Всичко е ясно, шефе, — каза Хес. Чудесна, спретната работа.
— Така изглежда — отвърна Теръл. — Няма да подминем лесно всичко това. Вие двамата отидете до „Ийст Стрийт“ и огледайте дома и. Сверете почерка и с намерената бележка. Мисля, че този случай е ясен, но нека проверим. Поговорете с джуджето. Изглежда пълен с информация. Може би ще може да ни каже защо го е застреляла. Искам рапорта ви утре до 10 часа, така че побързайте, момчета. Хес едва не изстена.
— Добре шефе.
Теръл влезе в стаята с убития, където Лепски, подпрян на стената, говореше със специалистите по снемане на отпечатъци, които прибираха инструментите си.