Остави бутилката задъхан и опипа задния си джоб. Знаеше, че беше излишно да го прави. Парите липсваха.
Влезе залитайки в банята и обля главата си със студена вода. Мозъкът му бе толкова вцепенен, че отказваше да действа. Погледна се в огледалото и сърцето му се сви от жалост. Приличаше на съсипан старец, на път да умре.
Върна се в хола. Взе бутилката и отпи от нея още една дълга глътка. Оригна се и седна в миниатюрното си кресло. Вдигна краката си на табуретката отпред.
Свърши се с парахода за Мексико, мислеше той. Без пари, стари приятелю, си затънал до гуша. Ще трябва да си поемеш вината. Няма смисъл да бягаш. Не си струва да правиш планове. Затънал си и измъкване няма.
Погледна към Алжир. Устните му се отдръпнаха и оголиха стиснатите от омраза зъби.
Само защото тази купчина мърша, този копелдашки, лъскав боклук е бил твърде мързелив и твърде глупав, за да я зарови както трябва. Само това… това фаулира най-съвършения сценарий за голям обир.
Едрис пийна още малко. Вече беше пиян, пиян и самосъжаляващ се. Започна да плаче. Сълзите се стичаха по съсухрилото се лице.
Така го намериха Биглър и Хес, когато разбиха външната врата и влязоха вътре.
Тики Едрис тръгна с тях без да оказва съпротива. Какво от това, мислеше той, слизайки едва-едва по стълбите към чакащата полицейска кола. Какво значение има сега, никакво… Правиш планове, играеш си картите както трябва и после някаква отрепка проваля всичко…
— Такъв е животът… — полугласно каза той, влизайки в колата. Закри лицето си с ръце и продължи да плаче.
Скъпи Мел,
Не бих могла да те наричам повече, татко! Пиша ти, за да се сбогувам и да ти кажа: — „Съжалявам!“
Не очаквам да повярваш, но честно казано, аз не знаех, че са убили твоята дъщеря. Казаха ми, че се е удавила.
Зная, че не е трябвало да заема нейното място. В живота си направих толкова много неща, които не е трябвало да върша. Получих много щастие при теб… странно щастие, което знаех, че няма да продължи дълго.
Отивам да плувам. Ще плувам навътре в морето, докато имам сили. Надявам се с това да ти помогна поне малко в цялата тази бъркотия. Много бих искала да ти липсвам поне мъничко. Радвам се за Джой. Тя ще те направи щастлив, а ти го заслужаваш.
Сбогом… Моля те, опитай се да повярваш, че не бих го направила, ако знаех за Норена.
Тя остави химикалката и прочете написаното. Беше в бунгалото на плажа, облечена с бял бански костюм, в сравнение с който кожата й изглеждаше по-тъмна отколкото беше в действителност.
Спокойно постави бележката в плика и го запечата. Написа отгоре името на Девън, подпря плика на вазата върху масата.
Изправи се, огледа се наоколо и излезе навън в топлия летен ден.
Видя къпещи се хора в далечината, но те бяха твърде далеч, за да се безпокои. Отправи се към морето с широки и леки крачки, с високо вдигната глава, със стиснати устни и пресъхнали очи. Влезе във водата и започна да плува с енергични движения, които я отнасяха далеч от брега и от новия живот, който намери, но който не беше за нея.