— Том, — каза Теръл — искам да разбереш дали някой е чул изстрелите. Разпитай надолу и нагоре по булеварда, искам сведения за миналото на Уилямс.
— Нямаш предвид да почвам веднага, шефе, нали? — каза Лепски. — Сега е малко след 6 часа. Не искаш да измъквам хората от леглата, нали?
Теръл се усмихна.
— Дай им половин час. В тази част на булеварда хората стават рано. — При шума на приближаващата кола, той продължи. — Ето и линейката. Оставям те да се оправяш. — Той се обърна към специалистите по отпечатъци: — Има ли нещо?
— Много отпечатъци — каза единият от тях. — Тази стая не е почиствана от месеци. Предимно негови, но има и други. Ще проверим всичко.
Теръл кимна и след това се отправи към изхода. Линейката току-що бе спряла. Каза на стажантите къде да намерят мъртвия, след това се качи в колата и потегли към управлението.
Глава втора
Няколко минути, след като Теръл и хората му тръгнаха към булевард „Сийвю“, Тики Едрис съблече памучното сако, облече вълнено, светлосиво и се затътри към килера с напитките. Отвори вратата и огледа рафтовете.
Луис и Джакъби говореха в горния край на стълбището.
— Тръгвам си, мистър Луис — подхвърли Едрис с пискливия си глас. — Трябвам ли ви за нещо?
Луис махна с ръка без да прекъсне разговора с Джакъби. Едрис излезе през задната врата и се втурна надолу по стълбището. Озова се на служебния паркинг, където бяха паркирани един буик с вдигнат гюрук и един мини купър.
На волана на буика седеше широкоплещест мъж и пушеше цигара. Беше с кафява сламена шапка, добре ушит бежов костюм, безупречно бяла риза и скъпа консервативна вратовръзка. Краищата на златисторусите му коси чудесно хармонираха на силния му слънчев загар. Беше красив, младолик, около 38-годишен, с дълбока трапчинка на брадата, която засилваше мъжественото му излъчване и караше жените да го харесват.
Можеше да бъде взет за преуспяващ юрист, банков служител или политик на път към популярност. Всъщност не беше нито едно от тези неща. Филип Алжир използваше внушителната си външност и богатите си общи познания, за да печели, мамейки хората. Четиринадесет години от живота си беше прекарал в затвора. Скоро бе напуснал набързо Ню Йорк в момент, когато бе издадена заповед за арестуването, му. Сега кротуваше в Парадайз Сити с ограничени средства. Страхуваше се да пусне някой от измамните си трикове, защото знаеше, че ако го хванат, вероятно ще изчезне за още четиринадесет.
Зад пленителната външност се криеше безжалостна жестокост. Досега бе успявал да си набавя средства без да прибягва към насилие, но сега фасадата бе свалена. Ако това, което бяха замислили с джуджето се провалеше, нямаше да се размине със затвор. Чакаше го газова камера, но имаше пълно доверие и в Едрис, и в себе си. Този план трябваше да заработи… налагаше се.
— Какво? — запита, хвърляйки цигарата, когато Едрис се приближи.
— Като в приказка — отговори Едрис облягайки се на вратата с късите си ръце. — Никакъв шум… никакви неприятности. При теб как е?
— Същото.
— Тръгнаха за бунгалото. След това ще дойдат на „Ийст Стрийт“. Ти по-добре тръгвай, Фил. Знаеш какво да правиш.
— Да. — Алжир включи двигателя. — Според теб вярват ли че е самоубийство?
— Така изглежда. Ще наблюдавам Теръл. Умен е. Не отивай в колежа преди 17:30.
— Знам, знам. Толкова пъти го повтаряхме. Оправяй се с твоите неща, за моите аз имам грижата.
Едрис се дръпна и Алжир потегли. Почака, докато се скри от погледа му и се качи в минито. Педалите на амбреажа, спирачката и газта бяха монтирани така, че да ги достига с късите си крака. Шофираше бързо и умело. Нямаше никакви нарушения за седемнадесет години правоуправление.
Излезе бързо от Парадайз Сити. На магистралата вдигна осемдесет мили в час. Когато наближи № 247, намали чувствително скоростта и погледна към паркираните полицейски коли. Пристигна на „Ийст Стрийт“ за 10 минути. Спря пред блока, влезе и взе асансьора за последния етаж. Там беше двустайният му апартамент, нает преди осем години.
Имаше голяма дневна, малка спалня, бокс, кухня и баня. Беше положил доста грижи за дневната, за да е удобна и подредена с вкус. Хранеше се на масичката за кафе, като сядаше на специално направен миниатюрен стол. Останалите мебели бяха със стандартни размери, тъй като Едрис обичаше от време на време да кани приятели. Затова беше избрал хубаво канапе и фотьойли.
Влезе в спалнята, съблече се и отиде в банята. Затанцува, тананикайки си под топлия душ, като пляскаше в такт с ръце. След душа си сложи синя пижама на златни райета и син халат. Влезе в дневната, приближи до миниатюрния бар и си наля уиски. Разреди го с вода, и седна в своя фотьойл. Вдигна краката си върху табуретката пред фотьойла. Отпи от уискито и запали цигара. Отпусна се за няколко минути. Пое дълбоко цигарения дим и бавно го изпусна през широките си ноздри. Погледна към малкия дамски часовник на китката си. Часът беше 6:30. Фил можеше да стигне в Маями за по-малко от един час. Ако всичко минеше гладко щеше да поеме обратно към осем и половина. Няма да успее да се обади преди девет и половина, даже десет.