Едрис свърши уискито, потисна прозявката си и угаси цигарата. Би предпочел да си легне сега, но знаеше, че ще заспи, а това няма да е разумно. Не трябва да е сънен и с притъпено съзнание, когато пристигнат ченгетата.
Измъкна се от фотьойла и отиде на барчето. Наля си още уиски. Едрис можеше да пие много, без това да пречи на мисленето му, но тази вечер той беше уморен и под напрежение. Реши, че трябва да пие по-бавно. Не трябва да е прекалено самоуверен. Още пиеше на малки глътки, когато чу долу да спира кола. Едва удържа да не погледне през прозореца, но не биваше да го спипват как наднича в очакване. Занесе чашата в бокса и я изплакна. След това отиде при входната врата и се ослуша.
Биглър беше взел ключа за апартамента на мъртвата от портиера. Когато му каза за случилото се той безразлично сви рамене. На въпросите отговори, че малко я познавал. Знаел я по име, редовно плащала наема. Каза, че не се появявала рано сутрин, излизала след обяд и се връщала доста късно. Не получавала много писма и рядко я посещавали.
Прозявайки се широко Хес влезе след Биглър в асансьора. Изкачиха се на последния етаж. Влязоха в апартамента и започнаха огледа. Холът бе комфортно обзаведен, с голям телевизор в единия ъгъл. В спалнята имаше голямо двойно легло и вграден гардероб, върху тоалетката имаше два портрета в сребърни рамки. Единият на красив мургав мъж в началото на тридесетте, другият на шестнадесет, седемнадесетгодишно момиче с късо подстригани руси коси. Изострените черти, вирнатото носле и сочните устни й придаваха ефирна привлекателност.
Внимателното претърсване на чекмеджетата не им разкри много. Освен колекцията неплатени сметки, намериха няколко писма започващи със: „скъпа мамо“ и завършващи „с цялата си обич, Норена“. Адресът в горния край на писмата бе Греъм Ко Ед Маями. Хес намери няколко бележки Колидж, с почерка на мъртвата, които сравни с намерената. Изглеждаха написани от едно и също лице.
Биглър, който четеше някои от писмата на момичето, се обърна към Хес.
— Предполагам, че това е дъщерята — посочи той портрета от тоалетката. — Хубаво момиче. Чудя се кой ли е бащата?
— Дребосъкът може да знае. Ела да отидем отсреща. Напуснаха апартамента, прекосиха коридора и застанаха пред вратата. Хес натисна звънеца.
След малко се отвори и Едрис въпросително ги изгледа.
— О! — каза отстъпвайки. — Заповядайте, джентълмени. Правя кафе в момента. Вие искате ли?
— Да, разбира се — отговори Биглър, влизайки в хола.
— Защо не си в леглото, Тики? — подхвърли Хес.
— Не мога да заспя без кафе. Ще отскоча за минутка в кухнята.
— Симпатяга — отбеляза Хес и заоглежда обстановката.
— Боже! Има си собствено миниатюрно кресло!
— Защо не? — отвърна Биглър, докато сядаше на канапето. — Би ли искал да си джудже?
Хес се замисли, сви рамене и също седна.
— Защо да му мисля, нали не съм?
Едрис се върна с кафето и наля в три чаши. Подаде им чашите и седна в своя фотьойл. Покачи краката си върху табуретката.
Тримата отпиха от кафето. Биглър, който се смяташе за познавач кимна одобрително.
— Чудесно кафе. Майсторски го правите.
Едрис се усмихна. — Не особено. Не съм толкова вещ по кафетата. Аз…
— Остави кафето — намеси се Хес. — Да видим, какво знаеш за жената? Снимката в спалнята на съпруга ли е?
Едрис бе достатъчно хитър, за да се хване на уловката.
— Не бих могъл да зная. Не съм влизал там.
— Хес го погледна втренчено и отиде в апартамента отсреща. Върна се с двата портрета и ги подаде на Едрис.
— Кой е този?
— Не е съпругът й. С този мъж е избягала. После го сгазила кола, преди около петнадесет години. Името му е Хенри Луис.
— А това дъщерята ли е?
— Да.
— Къде е тя в момента?
— Греъм Ко Ед Колидж, Маями.
— Съпругът жив ли е?
— Да, той е жив.
— Знаете ли името му?
— Мелвил Девън.
— Къде живее?
— Някъде в Парадайз сити. Не зная точно къде.
— Казваш, че е избягала с този мъж. Заради него ли е напуснала съпруга си?
— Да, съдейки от това което ми е разказвала. Съпругът бил много сериозен, постоянно зает с работа. Две години след сватбата срещнала Луис. Имал много пари. Избягала с него. Отдавна е станало, преди около петнадесет години. Взела бебето със себе си. Луис обичал децата. Чудесно се разбирали, но станала злополуката.