Хес го гледаше замислено.
— Всичко това тя ли ти го е разказвала?
— Да. Не наведнъж, когато я обхващаше меланхолия идваше, сядаше и с часове не продумваше. После започваше да говори. Когато Луис катастрофирал останала без пари. Те имали намерение да се оженят, щом вземе развод. Дала детето за отглеждане и започнала работа на рецепцията в някакъв хотел. Едрис спря, за да допие кафето. Наля си още и побутна каничката към Биглър. Събрала се с лоша компания и започнала да се боде. Изхвърлили я от хотела. Нямала пари за наркотик и така попаднала на улицата. После някакъв възрастен я настанил в апартамент и следващите пет години живяла доста добре, но той умрял. Изпратила Норена… това е дъщерята… в пансион. Виждали се само през ваканциите. Наркотикът я съсипал и тя се върнала тук, от Ню Йорк. След това се появил Джон Уилямс. — Едрис отново спря и погледна Хес. — Може би е добре да поговорите с него. Той знае повече за нея.
Хес си наля кафе.
— Уилямс е мъртъв. Тя го е убила. Защо не ти е казала, Тики? Всичко ти е казвала. Защо не ти е казала, че преди да дойде в „Раковината“ го е гръмнала с пет изстрела.
Едрис не се помръдна. Очите му потъмняха и заприлича на подплашен пудел.
— Не ми каза. Знаех, че има нещо лошо. Беше пила много. Липсваше разум в поведението й. Значи го е убила! Най-накрая си го получи, мръсен изнудвач. Кучи син!
— За какво си го е получил? — Попита Биглър.
— Тя правеше всичко за този калтак. Издържаше го, купуваше му дрехи, плащаше му наема. Беше луда по него. Той я обираше. Напоследък беше започнал да се занимава с богати възрастни жени от хотел „Палас“. Мюриъл беше разорена, а се бе пристрастила към наркотика толкова, че и клиенти не можеше да хване. Трябваше да плаща за колежа, за инжекциите… Джони имаше пари и тя се опитала да вземе от него назаем. Изсмял й се в лицето. Прекалил го е със смеха…
— Ами дъщерята, имаше ли представа за тези неща?
— Не. През ваканциите пътуваха. Не искаше да я води често тук. Тази ваканция искаше да я заведе на Антилските острови, но нямаше пари. Джони не искал да й даде на заем.
— Бил си най-добрият й приятел. Защо не си й дал, Тики?
— Не искаше да вземе. Предложих й.
— Защо? Нали сте приятели. Доверявала ти е всичко. Едрис го изгледа с леден поглед.
— Предполагам е мислила, че аз съм повече за съжаление. Не гледаше на мен, като на човешко същество. Бях само някой, на когото да говори.
— Казвала ли ти е, че те съжалява?
— Да.
— Добре. Поне си запазил парите си, Тики.
— Нямам толкова много.
— Недей, моля те! С твоите приятни шегички сигурно доста бакшиш събираш.
— Остави, Фред, това до никъде няма да ни доведе. — Намеси се Биглър нетърпеливо.
— Не съм сигурен. Този чешит ми се вижда доста тъмен. — Хес се намръщи. — Мюриъл с нищо ли не ти подсказа, че е убила Уилямс?
— Не.
Хес започна да развива дъвка.
— Тя имаше ли пистолет?
— Не. Мисля, че нямаше. Не зная…
— Кой я снабдяваше с наркотик?
— Не зная.
— Не си бил ти?
— Не.
Хес лапна дъвката и загледа ръцете си. После ги прибра в джобовете и се изправи.
— Това е всичко. Ти ще питаш ли нещо, Джо?
Биглър също стана.
— Не.
— Да тръгваме тогава.
Двамата тръгнаха. Едрис остана на мястото си загледан след тях.
— Благодаря за кафето — каза Биглър от вратата.
— Пази се чист, дребосък, — каза му Хес.
Двамата излязоха и затвориха след себе си.
Едрис си остана на мястото. По лицето му избиха червени петна. Кръвта му кипеше. Очите му святкаха. Задраска с нокти по фотьойла, борейки се с напиращия гняв. По-късно към седем часа стана и отиде при телефона. Набра и докато чакаше връзка запали цигара. Обади се женски глас.
— Ало, Греъм Ко Ед Колидж. Слушам ви.
— Искам да говоря с Д-р Греъм — каза Едрис. — Важно е.
— Кой, моля?
— Казвам се Едуард Едрис. Отнася се за Норена Девън… ваша ученичка. Спешно е.
— Почакайте, ако обичате?
Едрис дръпна от цигарата. След малко му отговориха.
— На телефона д-р Греъм.
— Обажда се Едуард Едрис. Приятел съм на семейство Девън. Норена ме познава. С майка й стана злополука.
— Много съжалявам. Какво искате да направя, мистър Едрис?
— Бихте ли съобщили на Норена? Не казвайте, че е сериозно. Кажете само, че е станала катастрофа. Адвокатът на семейството случайно е в Маями. Говорих с него по телефона, казва се мистър Стенли Тебъл. Той се връща в Парадайз Сити и каза, че може да вземе на връщане Норена. Това ще спести време. Майката пита за нея. — Едрис замълча, осъзнавайки нарасналото напрежение. Беше решаващият момент, от който зависеше дали д-р Греъм ще клъвне или ще възникнат затруднения.