Любомир Николов
Таласъмите се завръщат
ОТ АВТОРА
Беше ми домъчняло за „Замъкът на таласъмите“. От години си спомням за тази книга — не само защото беше първата, която излезе у нас, но и защото я писах с огромно удоволствие. А има и още нещо. Рядко се появяват подобни книги-игри — леки, игриви и весели. Мисля, че просто за подправка трябва излиза и нещо подобно.
Затова реших да напиша продължение на „Замъкът на таласъмите“. Потрудих се доста… и резултатът е пред вас. Дано да ви хареса!
Три години изминаха от онзи съдбоносен ден, когато ти влезе в жестока борба с царя на таласъмите Тиквеняк Първи, за да спасиш горските извори. Изглеждаше, че победата е окончателна… ала въпреки всичко в сърцето ти продължаваха да припламват странни предчувствия. От време на време се събуждаше с чувството, че новото приключение може да започне всеки момент. Всеки път се оказваше, че грешиш — до онова утро, когато…
Впрочем, нека не разтегляме излишно встъпителните слова. Започни от 1 и сам ще разбереш как тръгна цялата история.
1
Нещо не е наред…
Да, нещо не е наред — усещаш го още преди да си се събудил напълно. Сякаш вместо върху познатия сламеник в горската си колиба сега лежиш някъде другаде. Но това е невъзможно, казваш си ти. Как бих могъл да се пренеса на друго място? По вълшебство ли?
И отваряш очи.
В следващия миг скачаш от разхвърляното легло и се оглеждаш смаяно. Този път предчувствието не те е излъгало. Наистина си попаднал другаде — в някаква непозната схлупена колиба с едно-единствено зацапано прозорче, през което едва се процеждат утринните лъчи.
Що за дяволия? Как си се озовал тук?
Почесваш се озадачено по тила, после излизаш от колибата и попадаш на 85.
2
— Чакай сега да видим с какво разполагаме — промърморва Гадолини и започва да рови из торбата.
Ако имаш стоножка в бурканче, мини на 113.
Ако имаш лула на мира, продължи на 159.
Ако имаш царевица, прехвърли се на 192.
Ако нямаш нищо от изброеното, попадаш на 203.
А ако имаш два или три от тези предмети, избери с кой си готов да се разделиш и премини на съответния епизод.
3
— Абе, ще ни излапат с парцалите, като не се вслушвате в гласа на разума — мърмори Хухавел и с усилие гази напред.
А наоколо главите на блатните таласъми идват все по-близо. Внезапно един от тях отваря уста и изрича с квакащ глас:
— Какви сте вие, добри хора, и по каква работа минавате през нашето блато?
Какво ще му отговориш?
Че сте търговци — мини на 20.
Че сте мирни пътници — продължи на 35.
Че сте отряд командоси, тръгнали на тайна акция срещу таласъмите на Дървеняк Първи — попадаш на 50.
Че не е тяхна работа — прехвърли се на 66.
4
— Бях огнедишащ, обаче вече не съм — въздъхва змеят. — Остарях, изнемощях… На, гледай!
Той разтваря широко грамадната си паст и почва да съска като кипнал чайник, но въпреки всички усилия от гърлото му излитат само две-три облачета пушек.
— А пък бях страшен звяр — тъжно клати глава змеят. — Ако ме видят сега, за смях ще стана. Затуй съм се заврял под земята — да не ми гледат срама.
— Това е защото не гледаш научно на нещата! — упреква го Хухавел и се обръща към теб. — Шефе, дай една царевица!
Ако имаш царевица и се съгласиш да я дадеш на Хухавел, мини на 23.
В противен случай продължи на 45.
5
— Тишина! — извикваш ти. — След като сте ме избрали за външен министър, чуйте какво ще ви кажа. Сатанинските планове на Дървеняк не бива да се осъществят в никакъв случай. И с това ще се заема лично аз. Още утре потеглям към новия замък на таласъмите. Искам в ранни зори насред селото да се явят всички доброволци за участие в тази опасна, но почетна мисия.
Чукундуртите изревават възторжено.
— Жална им майка на таласъмите! — коментира някой до теб. — Ще се оталасъмчат набързо.
Друг перва министър-предателя по главата.
— Видя ли бе? Това се казва министър, а не предател като тебе. Ако не беше той, как щяхме да разкрием плановете на Дървеняк?
През целия следобед настроението в селото е тържествено. Чукундуртите те разнасят на ръце и пеят революционни песни. Привечер предлагат да те настанят като скъп гост в най-хубавата колиба. Обещават дори да ти осигурят течаща вода и централно отопление.
Силно си изненадан, че в това село има такива модерни удобства, но какво ли не може да се очаква от чукундуртите. Решавай сега каква колиба ще избереш.