Когато се разсъмва, ти отново поемаш през пущинака и изведнъж спираш поразен. Между дърветата пред теб се мержелее… селото на чукундуртите. Май вчера цял ден си обикалял в кръг.
Нямаш желание да се появяваш безславно в селото. Но за твой късмет откъм колибите се задават четирима млади чукундурти. Когато наближават, ти излизащ насреща им и размахваш ръка.
— Добра среща!
— Абе, не е много добра, ама щом си рекъл… — промърморва единият от тях, дребен чукундурт с мрачна физиономия и дрипаво черно наметало.
— Защо? — изненадваш се ти. — Да не е станало нещо?
— Много неща станаха — отвръща друг чукундурт, който стиска под мишница бяла патка. — След като ти си тръгна, дойдоха таласъмите и обраха де каквото имаше за ядене в селото.
— И сега ще изпукаме от глад — жално се обажда най-едрият в групата.
— Чакай, чакай — намесва се четвъртият, мършав и дългокрак. — То това не е най-важното. Друго има. Таласъмите рекоха, че техният цар Дървеняк Първи…
— Какъв Дървеняк? — трепваш ти. — Да не бъркаш нещо? Имаше навремето един Тиквеняк Първи, ама той отдавна замина в небитието.
— Не ме прекъсвай — сопва се чукундуртът. — Дървеняк е негов син и се е обявил за цар на таласъмите. Даже е изградил нов замък, обаче под земята, та да не се открива лесно. Чакай сега, докъде бях стигнал? Видя ли как ме обърка! А, да! Дървеняк Първи си е осигурил подкрепата на великия чародей Мишемориус. А Мишемориус е изобретил страшно нещо — суха вода. Даже направил голяма машина за нейното производство и сега я монтирали в замъка на Дървеняк Първи. Щом заработела тая машина, цялата гора щяла да изсъхне.
Гледай ти! Значи Дървеняк е решил да осъществи зловещите планове на баща си. Пустите му таласъми — не мирясват и това си е!
— А вие накъде сте тръгнали? — питаш ти.
— Ами… такова… — смутено отговаря едрият чукундурт. — Другите в селото само се вайкат, ама ние решихме да тръгнем по дирите на таласъмите. Ще открием замъка и ще му разкажем играта на Дървеняк. Ама ха! Суха вода щял да прави, сухарът му със сухар!
— Слушай, защо не ни станеш командир? — въодушевено предлага онзи с патката. — Ще станем боен отряд и ще се наречем „Чукундуртски отмъстители“.
Ако се съгласиш да тръгнеш на опасния поход срещу таласъмите, мини на 77.
Ако откажеш, продължи на 39.
100
Таласъмът незабавно грабва царевицата и започва да я хрупа както е сурова.
— Ей, много кораво бе! — мръщи се той. — Ама хайде, от мен да мине. Наливайте си вода и изчезвайте.
Напълваш съдинката си с вода и преминаваш на 177.
101
С храбростта на отчаянието отхапваш от жълтата гъба. Тутакси по тялото ти пробягва сърбеж… и изведнъж се увеличаваш десетократно.
— Ама какви ги правиш, бе шефе? — вайка се Хухавел. — И преди не можехме да те помръднем, а пък сега — хич.
Не ти остава друг избор, освен да продължиш с експериментите. Каква гъба ще изпробваш сега?
Червена — попадаш на 146.
Синя — прехвърли се на 167.
Черна — отгърни на 53.
102
— Е, убедихте ме — уморено казваш ти. — А сега край на празните приказки! Обяснете как стоят нещата. Нали едно време бяхте съюзници с таласъмите. Защо сега се боите от тях?
— Че бяхме съюзници, бяхме — признава министърът на другите работи. — Обаче като рухна техният замък, решихме да развалим съюза.
— И да станем честни — обажда се министър-предателят.
— Ти трай, предател такъв! — прекъсва го министърът на разните работи. — Туй аз щях да го кажа, честността е от моята компетенция… Станахме честни, значи, и вече не крадем.
— Само от време на време, колкото да не е без хич — уточнява министърът на другите работи. — И лъжем само на нечетни дати. Щото „нечетни“ звучи почти като „нечестни“. Ама иначе станахме съвсем почтени чукундурти и не вървеше да другаруваме с таласъмите.
— А пък сега те ни заплашват — жално се обажда министър-предателят. — Искат да им предадем всичките си хранителни запаси.
— И като дойде зимата, ще изпукаме от глад — проплакват в хор другите двама министри.
Навъсваш се. Работата става сериозна.
— И кога трябва да им предадете всичките си запаси?
— Ами че днес — бързо отговаря министърът на разните работи. — Точно по пладне. Нали затуй те открад… такова де, поканихме на гости.
— Обаче ти ще ни спасиш, нали? — обажда се министър-предателят с глас на професионален подмазвач. — Ти си най-великият юнак по тия земи. Потомците песни ще пеят за теб!
Не знаеш дали ще пеят песни за теб. Ясно е само едно: днес по пладне чукундуртите ще си имат големи неприятности. А заедно с тях и ти, след като прие да им станеш министър.