Премини на 51.
103
— Нямам с какво да ти докажа, добри ми таласъме — отвръщаш ти. — Имаш само честната ми дума.
Таласъмът се колебае още малко, после махва с ръка.
— Хайде, от мен да мине. Пък друг път ако имате път насам, да си носите удостоверение, че сте мирни. Надлежно подписано и подпечатано от съответните власти. Нищо де, сега си вървете по пътя. Напред става по-плитко.
И наистина, скоро започвате да излизате от блатото. Но накъде сте се отправили всъщност?
Напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите — мини на 144.
Към кръстопътя — продължи на 171.
104
Жалко, но така и няма да узнаеш какви свойства имат вълшебните гъби. Нищо де, здраве да е…
Продължи на 220.
105
Тревогата ти обаче се оказва напразна. С провизиите всичко е наред. Можеш спокойно да продължиш на 138.
106
Докато се колебаеш какво да направиш, върху твоя отряд се нахвърлят десетки, може би стотици таласъми и въпреки отчаяната съпротива след броени минути се озовавате в тясна и мрачна килия.
Продължи на 285.
107
Отчупваш малко парченце от жълтата гъба и го поднасяш пред човката на патката. Кротката птица с удоволствие поглъща угощението… и мигновено израства до грамадни размери.
— Въх! — възкликва Гадолини и отскача назад. — Чудовище!
— Пати-пати-пати — боязливо протяга ръка напред Хухавел. — Ела при батко да те погали.
Патката извива глава на една страна, оглежда го внимателно и изведнъж посяга да го клъвне. С писък на ужас Хухавел хуква да бяга, сподирен от останалите чукундурти. Побягваш и ти, защото нямаш никакво желание да се превърнеш в храна за патици.
Когато прекратявате бягството, патката е изчезнала нейде из гората.
— Отиде ми горкото хайванче! — вайка се Хухавел.
— Я да мълчиш, че ще ти опаля един по канчето! — сопва се Бабаитко. — Хайванче! То цяла годзила…
— Шефе, аз спасих гъбите — обажда се Гадолини. — С риск за живота си, значи.
Е гъбите са налице, обаче въпросът е дали ще посмееш да ги изпробваш върху себе си. Ако поемеш този риск, мини на 136.
Ако предпочиташ да не го правиш, продължи на 154.
108
Изпроводени от благодарния змей, вие бодро се отправяте към кръстопътя. Продължи на 131.
109
Колибата се оказва мизерна и тясна. Леглото е кораво, а завивките вехти и парцаливи, но един юнак като теб не обръща внимание на подобни дреболии. Лягаш да спиш и призори се събуждаш бодър и свеж.
Мини на 155.
110
Събираш кураж и повеждаш дружината си напред в мрака. Впрочем, тъмнината не е съвсем пълна — тук-там в свода на тунела са пробити отдушници и през тях проникват бледи лъчи. Бавно и предпазливо крачите по неравния под, отрупан с паднали камъни. Ала ненадейно пред вас се надига грамаден силует, който почти запълва тунела. Две огнени очи просветват в мрака и прокънтява страховит рев:
— Не мърдайте! Сега ще ви изям!
— Да бягаме, шефе! — виква Хухавел.
— Как тъй ще бягаме? — възразява Бабаитко. — С какво право ще ме плаши това добиче? Като му опаля един по кофата, ще види то кого ще яде!
Чие мнение ще послушаш?
На Хухавел — мини на 124.
На Бабаитко — продължи на 147.
111
Прибираш вълшебните гъби и махваш с ръка на чукундуртите.
— Хайде да тръгваме, че кой знае още колко път ни чака.
Премини на 172.
112
Отхапваш от червената гъба със страх, но този път явно си имал късмет, защото след броени секунди си възвръщаш предишната лекота. Ако искаш да продължиш експериментите, върни се на 136.
Ако предпочиташ да не рискуваш повече, мини на 154.
113
Гадолини поема бурканчето, после подава глава от храстите и надава заплашителен вик:
— Предайте се! Обкръжени сте! Ако до трийсет секунди не обявите капитулация, ще ви обстрелваме с лазерно оръжие!
— Лъжеш! — виква в отговор едрият таласъм.
— Тъй ли? — озъбва се Гадолини. — Я пратете някой да види с очите си!
След дълго препиране таласъмите избутват към вас най-дребния. Той боязливо пристъпва напред, присвива очи и се взира в бурканчето, което Гадолини му пъхва под носа. После уплашено виква: