— Абе, тука нещо лази!
— Знаех си аз! — изпищява едрият таласъм. — Ще ни обстрелват с лазери! Бягайте да бягаме!
След пет секунди от таласъмите няма и следа, само откъм горския мрак долита пукотът на строшени вейки.
— Видяхте ли какъв номер им врътнах? — гордо се ухилва Гадолини. — Хайде сега да влизаме.
Мини на 219.
114
— Тихо! — решително се провикваш ти. — Тая работа няма да стане!
Водачът на таласъмите заплашително се изпъчва пред теб. Обзема те страх, но знаеш много добре, че не бива да отстъпваш. Трябва да ги сплашиш, иначе работите ще тръгнат зле.
— Ти пък кой си? — пита таласъмът.
Въпреки тревогата, ти намираш сили да се разсмееш.
— Питаш кой съм, нещастнико! Аз съм онзи, който освободи горските извори! Онзи, който победи самия Тиквеняк и разруши гнусното ви свърталище!
— Въх! — възкликва някой от таласъмите.
— Ако не се откажете незабавно от нахалните си претенции, ще ви покажа къде зимуват раците! — приключваш ти и гордо скръстваш ръце.
Слисаният таласъм прави крачка назад и обръща глава към подчинените си.
— Някой да знае къде зимуват раците?
— Не питай, шефе, че по-лошо ще стане! — подвиква писклив глас от задните редици. — Чини ми се, че няма да е приятно място. Я по-добре да си ходим.
— Млък! — яростно изревава старшият таласъм. — Тук аз заповядвам. Мирррррно! Слушай моята команда! На когото му е мила кожата — към гората бегом ма-а-а-а-арш!
Личи си, че таласъмите са дисциплиниран отряд. Още преди да е заглъхнал викът на командира, всички се втурват презглава към гората. Изпровождаш ги с поглед и въздъхваш от облекчение. Ала нещо ти подсказва, че събитията не са приключили.
И наистина. След малко от храстите се подава един таласъм. Той размахва клечка, върху която е завързана мръсна кърпа, после боязливо тръгва през ливадата.
— Хей, аз съм парламентьор! — подвиква таласъмът отдалече. — Нали виждате бялото знаме?
— На мен ми прилича на сиво, но нейсе — отвръщаш ти. — Казвай каквото имаш за казване, че ми омръзна да се разправям с таласъми.
— Слушай сега — намига таласъмът и леко те побутва с лакът в ребрата. — Дай да уредим далаверата, а? Ти ни пускаш да разграбим селото, а пък ние все някак ще се отблагодарим. Твоето не се губи, брато!
— Я да ми се губиш от очите! — ядосано възкликваш ти и вдигаш ръка.
Таласъмът светкавично отскача на десетина крачки и се озъбва:
— Тъй, а! Ще биеш парламентьор! Ние с добро, пък той… Ама ще видиш ти! Само да знаеш какво е намислил негово величество Дървеняк Първи! От тая гора и един пън няма да остане. Да те видим после какво ще правиш!
И понеже замахваш отново, таласъмът захвърля парцала и побягва към гората.
— Благодетелю наш! — изревава министърът на разните работи и се втурва да целува едната ти ръка, докато колегата му е сграбчил другата. — Ама ти наистина ги прогони! Благословена да е десницата ти!
— И левицата! — обажда се министърът на другите работи.
— И целият организъм — обобщава министър-предателят, който по липса на друго се е захванал с краката ти.
Скарваш им се и ги буташ настрани, но не можеш да удържиш усмивката си. Първият тур от преговорите е завършил в твоя полза.
Мини на 149.
115
След още малко любезни приказки със стария цар ти се сбогуваш и повеждаш дружината си към отсрещния бряг. Блатото постепенно става все по-плитко и най-сетне стъпвате на твърда земя.
Ако отивате напред, където би трябвало да е замъкът на таласъмите, мини на 144.
Ако сте се отправили обратно към кръстопътя, продължи на 171.
116
А какви са отношенията ви със змея?
Добри — мини на 143.
Не твърде добри — продължи на 162.
117
Минавал ли си вече по този път?
Да — продължи на 152.
Не — прехвърли се на 174.
118
Змеят разтваря огромната си паст и пуска облак зловонен пушек. След това с недоумение поглежда Хухавел.
— И какво?
— Как какво, как какво! — вълнува се Хухавел. — Не разбра ли какъв номер се получи? Може и да не си огнедишащ, но гледай само каква пушилка вдигаш с тая чудесия. Като я видят, всички ще бягат презглава.
— Вярно бе! Брей, имало умни хора… пардон, умни чукундурти на тоя свят. Да сте живи и здрави, скъпи приятели. Хайде, вървете си със здраве, Срамота ще е да ви ям след такава услуга.
Отбележи си, че лулата остава при змея. А след това повеждаш своята дружина… накъде впрочем?